О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София 27.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември, две хиляди и девета година в състав:
Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1524/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №88 от 02.06.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №87/2009 г. в частта, с която е отменено решение №1938 от 18.12.2008 г. по гр. д. №2069/2008 год. на Пловдивския окръжен съд и са отхвърлени предявените от Р. Н. К., град П., срещу М. на о. , град С., искове с правно основание чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./ за сумите 50 120 лв. и 17 197.60 лв. и мораторни лихви върху тях за периода 01.04.2008 г. – 07.07.2008 г. Въззивният съд е приел, че в базата за определяне на дължимите обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./ следва да се включат основното възнаграждение и тези допълнителни възнаграждения, които са с постоянен характер. Сред последните не е допълнителното възнаграждение за продължителна летателна дейност. То е целева награда по смисъла на чл.227 ЗОВСРБ/отм./
Недоволен от решението е Р. Н. К., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси относно това дали допълнителните възнаграждения, изплащани на летателния състав в поделенията на бюджетна издръжка от системата на МО се включват в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за определяне на дължимите обезщетения по чл.237, ал.1 ЗОВСРБ /отм./ и чл.255, ал.2 ЗОВСРБ /отм./. Тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата М. на о. , град С., не е заявил становище.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда. Те имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото по тях няма трайно установена съдебна практика.
Ето защо касационната жалба на Р. Н. К., град П., трябва да се допусне до разглеждане, като на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 444.16 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №88 от 02.06.2009 г. на Пловдивския апелативен съд по гр.д. №87/2009 г.
УКАЗВА на Р. Н. К., град П., в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 444.16 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.