О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 28.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 90 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Ф”О. срещу Решение № 160 от 22.07.2008 год. по т.д. № 1149/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
С него въззивният съд е оставил в сила решението от 08.10.2007 год. по т.д. № 135/07 год. на Пловдивския окръжен съд. С него са били уважени предявените от „“Е”А. срещу “Ф”О. и “К”ЕО. (в несъстоятелност) обективно съединени искове с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ и чл.55 ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се съдържа твърдение, че решението е недопустимо и евентуално – постановено в нарушение на материалния закон чл.646 ал.2 т.1 ТЗ. Основните доводи са свързани с това, че неправилно е определена правната квалификация на спора по главния иск, както и с това, че ищецът в качеството му на кредитор на “К”ЕО. не е активно легитимиран да проведе двата иска.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът подържа всички основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Съществените по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпроси са: 1./ Липсата на активна легитимация на кредитора за провеждане на иск с правно основание чл.646 ал.1 ТЗ; 2./ Л. на активна легитимация на кредитора за провеждане на осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД. Приложено е решение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.; обжалваеми решения на Пловдивския апелативен съд за които няма данни да са влезли в сила; необжалваеми определения на ПАС, постановени по реда на обезпечителното производство.
Ответникът по касационната жалба „“Е”А. , чрез представен по делото писмен отговор на пълномощника си изразява становище, че не следва да бъде допускан касационен контрол на въззивното решение.
Становището на настоящия съдебен състав, че касационен контрол на въззивното решение следва да бъде допуснат, произтича от следното:
Предявеният от „“Е”А. в качеството му на кредитор с прието вземане на “К”ЕО. (в несъстоятелност) е квалифициран като такъв с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ. Вторият му обективно (и субективно пасивно) съединен иск е квалифициран като такъв с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД, като искането за осъждането на “Ф”ЕО. е за връщане на полученото в подозрителния период не на ищеца, а несъстоятелния втори ответник “К”ЕООД.
Първоинстанционният съд е приел, че и двата иска са допустими и основателни. Въззивният съд е оставил първоинстанционното решение в сила.
Основанието предвидено в т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице, поради това, че не са представени противоречащи необжалваеми (респ. влезли в сила) съдебни решения с които съдилищата да са се произнесли по посочените въпроси. Последица от допускането на контрол по т.2 е уеднаквяването по чл.291 ГПК, което няма как да се приложи нито по отношение на единственото приложено решение на ВКС, нито по отношение невлезлите в сила решения на ПС, нито по отношение на определенията на ПАС, постановени в рамките на обезпечителни производства.
Налице са основанията по т.1 досежно иска по чл.55 ал.1 ЗЗД и по т.3, досежно двата иска, доколкото преценката за допустимостта им и легитимацията по тях е различна в цитираната от касатора правна доктрина и съществуващата съдебна практика.
Спорът е под режима на чл.620 ал.5 ТЗ, поради което предварително внасяне на таксата по чл.18 ал.2 т.2 от Т. № 1/2008 год. на МП не се дължи.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 160 от 22.07.2008 год. по т.д. № 1149/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
Делото да се докладва на П. на І т.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.