Определение №340 от по ч.пр. дело №519/519 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №   340
 
                                    София, 07.04.2010г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето  гражданско отделение, в закрито  заседание на деветнадесети март  , две хиляди и десета     година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  АНИ САРАЛИЕВА    
                                                                                       ЕМИЛ ТОМОВ
 
изслуша докладваното от съдията Томов
 гр. дело №80/2010 г.
            Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на В. Я. П. срещу решение №479 от 08.10.2009г по гр.дело №747 /2009г. на Благоевградски окръжен съд , с което след отмяна на решение №1717 от 29.05.2009г на РС гр. Р. по същество са отхвърлени искове на основание чл. 344 ал.1 т. 1 и 2 от КТ поради липса на пасивна легитимация в лицето на привлечения ответник О. Я.,чиито кмет е постановил заповедта за уволнение . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от адв. П. К. М. се посочва ,че въпросът за пасивно легитимирания ответник при условията на чл. 61 ал.2 от КТ е решаван противоречиво от съдилищата . Доводът по чл. 280 ал.1 и т.2 от ГПК е подкрепен с прилагане на съдебни решения на Софийски апелативен съд, 1-ви с-в от 20.12.2007г по кас.гр.д. 644/ 2007г и реш. от 11.01.2008г по кас.д. № 456/2007г , според защитата на касатора отразяващи правилна практика , както и решение №985 от 06.07.2000г на ВКС ІІІ г.о ,като пример за неправилна практика . Поддържа се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, предвид връзката между повдигнатия въпрос и основния за процеса институт на пасивната легитимация , с оглед регламентираните в чл. 27 ал.1 и чл. 7 от ГПК задължения на съдилищата .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита ,че макар приложените решения по изведения в изложението въпрос кой следва да е привлечения ответник , да обективират противоречиви разрешения , в случая основанието на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не е налице, предвид следното :
В случая въззивният съд по същество е приел, че в хипотеза на чл. 61 ал.2 от КТ, при заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с временно изп. длъжността „Директор на ОДЗ” В. П. , същата заповед издадена от Кмета на общината , по-горестноящ спрямо работодателя орган с произтичаща от закон компетентност, пасивно легитимиран по всички искове в трудовия спор е „О”гр. Якоруда , а не О. Я..
Въпросът за приложното поле на чл. 61 ал.2 от КТ и последиците, свързани с конституирането на надлежната страна при исковете с правно основание чл. 344 ал.1 т. 1,2 от КТ е съществен , в случая (за изненада на страните )се е оказал и решаващ , като цитираното решение №958 от 06.07.2000г по гр.д. 1971/1999г на ІІІ г.о. съставлява незадължителна практика на Върховния касационен съд в смисъл , обратен на поддържания от касатора и подкрепен от защитата му с двете публикувани решения на Софийски апелативен съд от неговата касационна практика по трудови дела . Цитирани решения обаче , при това по същия въпрос, вече са довели до произнасяне на Върховен касационен съд с решения № 675 от 29.09.2009г по гр.д. № 3309/2008г на ІІІг.о. и реш. №782 от 23.10.2009г по гр.д. № 3738/2008г ,ГК, ІІІ отд. на ВКС , по реда по реда на чл. 290 вр. чл. 291 т.1 от ГПК, на които решения не противоречи друго решение на Върховен касационен съд , постановено по същия ред. Същевременно постановеното от Благоревградски окръжен съд решение по същество е в смисъла , указан за правилен в двете решения на Върховен касационен съд съгласно чл. 291 от ГПК . Ето защо доводите за наличие на основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК не следва да бъдат възприемани , предвид постановена вече по новия процесуален ред практика на Върховен касационен съд , по първия поставен въпрос .
Изложението обаче поставя пряко и един относим към основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК процесуален въпрос , изведен по аргумент от чл. 27 ал.1 от ГПК и заложения в чл. 7 от ГПК принцип на служебното начало , свързан със задължението на съда на съобразява връзката между материална и процесуална пасивна легитимация в трудовия спор . Върховен касационен съд приема довод, че ако ищецът в трудовия спор не сочи когото трябва за ответник , поставеният процесуален въпрос за служебното начало следва да намери тълкувание и разрешение , а във връзка с него формирана практика при действието на новия процесуален закон, още няма .
Касаторката не дължи държ. такса , спорът е трудов
Воден от горното , Върховен касационен съд , ІІІ г.о
 
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №479 от 08.10.2009г по гр.дело №747 /2009г. на Благоевградски окръжен съд . Делото да се докладва за насрочване .
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .
 

Scroll to Top