О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1445
София, 01.12.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1538/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. „В” гр. Ш. срещу решение от 26.05.2009г по гр.дело № 199/2009г. на Шуменски окръжен съд. В една част е потвърдено първоинстанционно решение №17 от 27.01.20098г на ШРС по уважени искове на основание чл. 344 ал.1 от КТ и е отменено уволнение при съкращение на щата , поради неизвършване на подбор по чл. 329 ал.1от КТ . В една част решението е отменено и е постановено друго , с което искът за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ е уважен до пълния предявен размер ,т.е за разликата между присъдените 1374,14 лева и 3435,36 лева . Като основание за допускане до обжалване се поддържа наличие на един материалноправен и няколко процесуални въпроса . Подборът е право , а не задължение на работодателя и в случая подбор не е бил задължителен,щом съкратеният не е имал съответната изискуема квалификация за длъжността . Поддържа се този въпрос да е решен в противоречие с практиката на ВКС , респ. противоречиво решаван , приложени са решение № 1* по гр.д. 1741/2000г на ІІІ г.о и решение №1441 по гр.д. 975/2003г на ІІІ г.о на ВКС Основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК се поддържа по въпроса за възражението за прихващане в трудовия спор,във връзка с претенцията за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ и на основание вече платеното по чл. 220 ал.1 от КТ. Цитирани и приложени са редица решения от практиката ,коментиращи института и допустимостта на възражението за прихващане , което в случая Шуменски окръжен съд е приел за непредавено в срока по чл. 131 от ГПК . Процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото , основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,се поддържа с оглед тълкуването на чл. 371 и чл.131 от ГПК , както и с оглед срока на евентуалното възражение за прихващане в трудовия спор .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване в частта ,с която се обжалва потвърждаването на първоинстанционното решение и е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК в частта , с която след отмяна на първоинстанционното решение , по иска с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ , е постановено друго . Съображенията са следните :
Въпросът кога подбора се реализира като право и при какви обстоятелства работодателят следва да го извърши задължително , е един от изяснените в съдебната практика въпроси , а доводите за противоречие на обжалваното решение с мотивите на решение № 1* по гр.д. 1741/2000г на ІІІ г.о и решение №1441 по гр.д. 975/2003г на ІІІ г.о на ВКС,както и на други цитирани и неприложени решения , са неоснователни. В първото от приложените решения е коментиран случай на съкращение на единствена щатна бройка ,при който липсва задължение за подбор. Настоящият случай безспорно не е такъв ,поради намаляване на обема на работа от три щатни бройки „възпитател” в училището, е следвало да остане една. Няма общо и със случая на несъпоставими трудови правоотношения , изведен в мотивите на второто решение. По принципния въпрос дали нивото на квалификация обуславя изключване на конкретен работник или служител, заемащ определена за съкращение длъжност, от подбора в по чл. 328 т.3 от КТ и законосъобразно ли е изискването за подбор да се пренебрегне поради това ,че едно от лицата има несъответна (според работодателя) квалификация за длъжността и не може да конкурира останалите , не е противоречиво решаван въпрос, нито е решен в противоречие с трайната практика на Върховен касационен съд . Отговорът , че при тези обстоятелства подборът е задължителен , е в съответствие с тази практика.
По процесуалния въпрос , свързан със срока на възражение за прихващане в трудовия спор за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ , за случай , при който фактическите основания на този иск (оставане без работа за определен период ),още не са настъпили към момента на завеждане на исковата молба и отговора на ответника ,а съдът ги съобразява като факти едва с решението , Върховен касационен съд приема довод за необходимост от точно тълкуване и прилагани на института на възражението за прихващане с платеното от работодателя по 220 ал.1 от КТ , с оглед срока по 131 от ГПК ,чието неспазване е дало основание на въззивния съд да изключи възражението от предмета на делото.
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение от 26.05.2009г по гр.дело № 199/2009г. на Шуменски окръжен съд в частта , с която след отмяната на решение №17 от 27.01.20098г на ШРС и е постановено друго , с което искът за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ на Т. М. М. е уважен до пълния предявен размер ,т.е за разликата между присъдените 1374,14 лева и 3435,36 лева.
Не допуска касационно обжалване на същото решение в останалата обжалвана част
Оставя касационната жалба без движение
В седмичен срок от съобщението касаторът С. „В” гр. Ш. да внесе 42 лева държавна такса по сметка на ВКС ,в противен случай производството ще бъде прекратено
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .