О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 04.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №221/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване , по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационни жалби на Е. А. У. и Д. г. с. с. Борино срещу решение № 522 от 28.10.2008г по гр.дело № 652/2008г. на Смолянски окръжен съд.
Касаторът Е. А. У. от с. Б. е обжалвал решението в частта , с която е обезсилено (за една разлика от петдесет стотинки) първоинстанционното решение №130 от 04.08.2008г на РС гр. Д.,както и в частта , с която същото е отменено и е постановено друго ,с което по същество е отхвърлен иска за обезщетение на основание чл. 344 ал.1 т.3 от КТ за шестмесечен период, следващ отмененото уволнение , както и в частта за разноските . Като основание за допускане до касация се поддържа наличие на съществения въпрос относно процесуалния срок за доказаване на обсотятелствата по този иск с писмени доказателства, който въпрос е и противоречиво разрешаван в досегашната практика .
Касаторът Д. г. с. с. Борино е обжалвал решението в частта , с която е оставено в сила първоинстанционното решение , по уважения иск на У. с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т. 2 от ГПК. Същественият въпрос е по прилагането на нормата на чл. 333 ал.1 т.2 и чл. 333 ал.2 от КТ относно датата , до която съответното разрешение следва да бъде получено . Приложено е решение №54 от 12.06.2008г на РС гр. Б. по трудов спор , с аргумент ,че коментираният като единствено изискване краен срок за получаване на разрешението следва да обоснове извод ,че начален момент няма предписан . В обжалваното решение на Смолянски окръжен съд е прието, че получените разрешения за съкращение на конкретното лице не ползват работодателя ,макар да са изрично дадени преди връчването на заповедта .
Страните не са депозирали писмени отговори по основанията за допускане на касационните си жалби .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на Д. г. с. с. Борино ,като съображенията са следните :
Въпросът за пределния момент ,в който работодателя следва да разполага с предписаното в чл. 333 ал.1 т.2 от КТ разрешение , за да упражни законно правото на уволнение при съкращение на щата , е съществен , но не е бил решаващ за изхода конкретния спор. От мотивите на приложеното решение №54 от 12.06.2008г на РС гр. Б. неправилно се извежда генералния извод ,че ако съдилищата дефинират необходимото разрешение по чл. 333 от КТ като предварително спрямо уволнението и връчването на заповедта , то не подлежи на изследване и преценка за законосъобразност относимостта на едно разрешение , дадено преди да възникна конкретното трудово правоотношение , с конкретния служител ,изобщо . В случая работодателят се е снабдил с поименно разрешение преди още лицето да встъпи в трудово правоотношение с него , подобно писмено разрешение законът не третира като „предварително”, а като ирелевантно. Трайното разбиране в практиката не е обратно на даденото с обжалваното решение , а приложеното в обосновка съдебно решение на РС гр. Б. не илюстрира противоречиво решаване на този въпрос .
До касационно обжалване следва да се допусне жалбата на Е. А. У. , която поставя съществения процесуален въпрос за доказването на иск по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ в условията на сега действащия процесулен закон ,когато шестмесечния период по чл. 225 от КТ, считано от уволнението и предявяването на иска , ще настъпи в хода на делото. Разрешението по случая е основано на констатирано от въззивния съд неизпълнение на указанието във връзка с доказателствата по определението на Районния съд по чл. 140 ал.1 от ГПК в дадения срок , като санкционна последица искът е приет за недоказан,въпреки по-късно приложените доказателства. Особеното в случая е , че обстоятелства от значение за основанието на този иск са настъпили едва след завеждането му. Ето защо ,макар цитираните от касатора съдебни решения на не подкрепят убедително довод за противоречиво решаван въпрос по доказването на процесния иск , касационно обжалване следва да се допусне по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК в частта , с която след отмяна на първоинстанционното решение искът за обезщетение е отхвърлен. При разглеждане на касационната жалба на У. съдът ще се произнесе и по разноските. В частта , в която е обезсилено първоинстанционното решение за една присъдена „плюс петитум” разлика от петдесет стотинки , обжалваното решение на Смолянски окръжен съд не поставя никаква проблематика на плоскостта на института по чл. 280 ал.1 от ГПК ,това не се и твърди в изложението .
Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение № 522 от 28.10.2008г по гр.дело № 652/2008г. на Смолянски окръжен съд в частта , с която е отменено решение № 130 от 04.08.2008г по гр.д. 115/2008г на Девински районен съд и е постановено друго , с което е отхвърлен иска на Е. А. У. по чл. 344 ал.1 т.3 за сумата 2316,10 лева обезщетение .
Не допуска касационно обжалване на решение № 522 от 28.10.2008г по гр.дело № 652/2008г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 130 от 04.08.2008г по гр.д. 115/2008г на Девински районен съд .
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .