О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
София 02.12.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3024/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. Х. П. М. Г. Т. ,Й. и П. А. чрез пълномощник адв. А срещу решение №308 от 26.02.2008г по гр.дело № 1407/2006г. на Пловдивски окръжен съд , с което след е оставено в сила решение №50 от 21.04.2006г на Пловдивски районен съд ,по отхвърлен на основание чл. 53 ал.2 от ЗКИР иск на касаторите . В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва, че въззивният съд неправилно е решил въпрос от значение за спорното право , а именно: приложена ли е била регулацията от 1959г в частта за 122 кв.м. площ ,придаваема по оценка към основата на съседен тогава имот пл. № 1* кв.118 , при наличие на издаден констативен нот. акт по регулация № 53/1961г ,но без наследниците на Г. И. П. да са били уведомени за извършеното плащане по дворищна регулация . Въпросът за предпоставките , при които една дворищна регулация следва да се счита приложена ,е решен в противоречие с практиката на Върховния съд по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК ,цитирани са решения по гр.д. № 102/1966г по гр.д. 69/1966 на ВСР ,реш №695 по адм. д. № 602/1991г на ВСР ,както и други неточно цитирани или непубликувани в Бюлетина на ВС решения , в обосновка на извод за налагащо се от практиката на Върховен касационен съд разбиране ,че несъобщаването на плащането във връзка с отчуждаване на придаваеми по ДРП места е равносилно на неплащане . Въпросът се отнася и до точното прилагане на закона , в случая ЗПИНМ и ППЗПИНМ (отм) – основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че са налице основание за допускане на касационно обжалване .
В случая , при разрешаването на въпроса за удостоверителната сила на издаден по регулация констативен нотариален акт , въззивният съд е приел за неотносима цитираната и понастоящем практика на Върховния съд относно необходимостта от уведомяване на засегнатия собственик за постъпилото плащане по дворищна регулация, тъй като тази практика била формирана с оглед изискванията на чл. 273 от ППЗТСУ , а спорното отчуждаване , съответно заплащането на придаваемо място и заемането на имота , е при действието на ППЗПИНМ. В случая е имало фактически спор и за това било ли е придаваемото място завзето. Мотивът на въззивния съд да приеме същото за придадено по регулация по плана от 1959г , е отразеното в съставения за това нот. акт № 53/1961г ,но без да изследва или изтъкне коя именно принципна разлика в уредбата по §105 и сл. от ППЗПИНМ спрямо тази по чл.282 вр. чл. 273 от ППЗТСУ и чл. 104 ал.1 от ЗТСУ , обуславя неприложимост на разрешените от практиката хипотези , към предходния закон. И двата режима предвиждат и предписват уведомяване на собственика, респ. предаване (чл. 105 ал.1 от ППЗПИНМ ) на сумата като условие за завземане на имота , а при определени , регламентирани изрично като изключение случаи (чл.93 от ППЗПИНМ) плащането „се счита станало”. Съдържанието на нормата по чл. 273 от ППЗТСУ действително не кореспондира в пълна степен със съдържанието на цитирания §93 от ППЗПИНМ, което обаче не отменя необходимостта от съответен правен анализ .
Съществен с оглед точното прилагане на закона е въпросът дали непредаването на внесена в общината сума в хипотезата на § 105 от ППЗПИНМ е равнозначно ,с оглед на правните последици , на липсата на съобщение (по реда на ГПК ) при режима по чл.237 ал.2 отППЗТСУ, съответно дадените разрешения от практиката на Върховния съд във връзка с отчуждаването по дворищна регулация и условията за завземане на имота по втория , последващ режим , относими ли са и към отменения ред на ППЗПИНМ . Важен въпрос е и това по какъв доказателствен ред и как, с оглед правилата на доказателствената тежест, съдът ще съобразява липсата на преки данни в двата случая .
Настоящият състав на Върховен касационен съд допуска до касационна проверка решението на Пловдивски окръжен съд на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК , тъй като в настоящия случай не се касае за противоречащ на константната съдебна практика извод по решаващ за изхода на спора въпрос , а до изразеното от въззивния съд разбиране ,че към отменения закон практиката по последващия закон , регламентиращ същия институт , е неприложима .
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №308 от 26.02.2008г по гр.дело № 1407/2006г. на Пловдивски окръжен съд
Оставя касационната жалба без движение
В едномесечен срок от съобщението касаторите да внесат държавна такса 25 лева(т.18 ал.2 вр. т.1 от Тарифа по ПМС №38/17.02.2008г) по сметка на Върховния касационен съд , при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено .
Делото да се докладва след изтичане на срока .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .