О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1218
София, 07.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1138/2009 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Ф” АД,както и по касационна жалба на Е. М. П. от гр. В. чрез пълномощник адв. Т, , срещу решение №139 от 10.02.2009г по гр.дело № 2692/2008г. на Варненски окръжен съд . Касаторите са страни по трудов спор ,работодателят обжалва решението в частта , с което е оставено в сила решение от 05.11.2008г на Варненски районен съд и уволнението по чл. 328 ал.1 т.2 от КТ е отменено като незаконосъобразно ,като ищецът е възстановен на работа . Последният обжалва в една част , с което иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. 225 ал.1 от КТ е отхвърлен, предвид допуснато от ВОС прихващане с изплатено на друго основание обезщетение
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване „Ф” АД посочва основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК по решаващия за изхода на спора въпрос дали е налице валидно делегиране на правомощия от страна на органа на управление на работодателя – търговско дружество , към един директор в същото дружество , да прекратява трудови договори. Въззивният съд е приел ,че това е недопустимо по закон , доколкото не е изрично предвидено в КТ, докато тезата на касатора е , че забрана от нормите на Кодекса не може да бъде изведена.
В изложение на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК касаторът Е. М. П. се позовава на разбирането ,че константната практика на ВКС да се приспада от размера на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ друго обезщетение, което работникът е получил за недадено предизвестие, е неправилна . Въззивният съд се е съобразил с константната практика и е приспаднал платеното по възражение на ответника .
След преценка , Върховен касационен съд ,ІІІ гр. н. следното :
По основанията за допускане на касационно обжалване , изведени в жалбата на „Ф” АД , Върховен касационен съд счита , че е налице критерия по чл. 280 ал.1 т.3 във връзка с изведения в изложението въпрос на трудовото право , свързан с допустимото делегиране на работодателска правоспособност по отношение на определен кръг лица , натоварени с представителство по силата на вътрешен регламент , изрично решение на органите на управление на ТД , или с оглед качеството им на прокуристи по Търговския закон . Върховен касационен съд приема довод, че по тълкувателен път принципно следва да бъде изведена или отречена тази делегация .
По изложението към жалбата на Е. М. П. Върховен касационен съд счита , че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Върховен касационен съд не приема довод , че следваната трайна практика по поставения в изложението въпрос е неправилна ,не приема и съображението на касатора ,че обезщетението за неспазено предизвестие има санкционен характер и различна цел от обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ. И двете обезщетения компентсират една и съща вреда , а именно оставането без работа ,която вреда не следва да бъде обезщетявана два пъти .
Водим от горното , Върховен касационен съд ,ІІІг.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение решение №139 от 10.02.2009г по гр.дело № 2692/2008г. на Варненски окръжен съд в частта по касационната жалба на „Ф” АД
Не допуска до касационно обжалване същото решение в частта по жалбата на Е. М. П. от гр. В.
Оставя касационното жалба без движение
В седмичен срок от съобщението касаторът „Ф” да внесе 112,50 лв държавна такса по сметка на ВКС ,в противен случай касационната жалба ще бъде върната .
Делото да се докладва след изтичане на срока .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .