ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 581
София, 16.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1183
по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Г. като процесуален представител на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд /ЯОС/ от 07.VІ.2011г. по гр.д. № 215/2011г.
Ответницата по касационната жалба В. М. Н. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липса на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ЯОС е потвърдил решението на Ямб.РС от 28.ІІІ.2011г. по гр.д. № 3394/2010г., с което са уважени предявените от В. М.Н. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 от КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата от длъжността „крояч” със заповед № 115/28.ІХ.2010г. на основание чрл.328 ал.1 т.3 от КТ поради намаляване обема на работа е незаконно. Посочената длъжност е била заемана от три работнички, поради което работодателят бил задължен да извърши подбор между тях. Подборът обаче е извършен при съобразяване и съпоставяне само на семейното им положение и втория трудов договор на ищцата, но не и с образованието и квалификацията им, при което подборът не е съобразен с изискванията на чл.329 от КТ.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивното решение било в противоречие с практиката на ВКС. Съдът се произнесъл по съществен материалноправен въпрос при допускането на съществено процесуално нарушение – необсъждане на релевантни факти и доказателства. В тази връзка касаторът се позовава на ППВС № 7/1965г., ППВС № 1/1953г., ППВС № 1/1985г. и на две решения на състави на ВКС. Освен това съществувало противоречиво прилагане на чл.329 от КТ по въпроса подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя кой от служителите му има по-висока квалификация и работи по-добре. Позовава се на определение на състав на ВКС по гр.д. № 1177/2010г., с което се предлага на ОСГК да постанови тълкувателно решение по този въпрос. Не без значение бил и факта, че съдът базирал решението си на документ – диплом за квалификация, който не е представен на работодателя и не съществува в личното досие на ищцата, а е представен едва в първото съдебно заседание, поради което не би могъл да бъде предмет на обсъждане при подбора. Произнасянето на ВКС по казуса било от значение за точното прилагане на закона, материалноправният въпрос, по който се произнесъл въззивният съд, бил от значение за развитие на правото в съвременните икономически и трудовоправни отношения за правилното и справедл5иво разрешаване на възникналите спорове.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай първият поставен от касатора процесуалноправен въпрос е бланкетен, тъй като не са конкретизирани фактите и доказателствата, които въззивният съд не бил обсъдил. Това е пречка за преценка от касационната инстанция дали този въпрос е от значение за изхода на спора по делото и дали той е разрешен от въззивния съд в противоречие със сочената задължителна практика на ВКС. Следователно по отношение на този въпрос не е налице основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Вторият релевиран от касатора въпрос по приложението на чл.329 от КТ въззивният съд е разрешил в съответствие с ТР № 3/16.І.2012г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГК, според което преценката на работодателя по чл.329 от КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание по чл.344 ал.1 т.1 от КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 от КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
Останалите релевирани в изложението съображения представляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но те се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ответницата по касация В. М.Н. следва да бъдат присъдени 500лв. разноски за касационната инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Ямболския окръжен съд, ГК № 103 от 07.VІ.2011г. по гр.д. № 215/2011г.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на В. М. Н. от [населено място] 500лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: