О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 16.05.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1181/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. Б. А. М. К., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат И. А., срещу въззивно решение №511 от 28.03.2011 г. по гр. дело № 930/2010 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.06.2010 г. по гр.дело №7659/2009 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу К. Б. К. иск за прекратяване на осиновяването на основание чл.64, ал.1, т.3 СК/отм./ като неоснователен. Въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл.64 ал.1 т.3 СК /отм./ осиновяването се прекратява от съда при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. В случая от свидетелските показания по делото не се доказва наличието на трайно и необратимо разстройство в отношенията между осиновителката и осиновения, което да налага прекратяване на осиновяването. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява съществуването на нормални отношения между страните като между родител и дете през продължителен период от време. Ответникът по иска е бил винаги грижовен към ищцата, проявявал е уважение, грижел се е по всякакъв начин за нейния комфорт при идванията й в България. Предоставял и е жилище, пари и кола на нейно разположение. Сам и чрез трето лице е поемал грижите за 2-годишното си дете, в отсъствие на съпругата си, за да не натоварва физически осиновителката когато тя е имала здравословни проблеми. През 2005 год. между тях е възникнало инцидентно спречкване по повод грижите на ищцата за двегодишната й внучка, последвано от насилствено в някаква степен поведение от страна на ответника. Всичко това обаче, изхождайки от останалите доказателства по делото, не може да обоснове извод за трайно разстройство и срив в отношенията между страните. Освен това ответникът се е опитвал да продължи контактите с осиновителката, търсил я е по телефона, но тя не желаела повече да го вижда. Това поведение на ответника дава основание да се приеме, че отношенията между страните не са трайно влошени, не е налице необратимо отчуждение и липса на желание за контакти. Настъпилото между страните разстройство не е дълбоко и е резултат също и от поведението на ищцата, която е прекъснала контактите с ответника, въпреки неговото желание за такива.
Ответникът по касационната жалба К. Б. К., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси относно това, дали побоят е тежко провинение и дали не е налице дълбоко разстройство на отношенията между страните, след като те не поддържат взаимоотношения от 2005 г. Тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №511 от 28.03.2011 г. по гр. дело № 930/2010 г. на Софийския апелативен съд Повдигнатите въпроси не обуславят крайното решение. Това е така, защото въззивният съд е приел, че въпросът дали са налице тежко провинение или други обстоятелства, които дълбоко и окончателно разстройват отношенията между осиновителя и осиновения, трябва да се решава винаги конкретно като се преценяват всички обстоятелства по делото, включително и това дали осиновителят/осиновеният/ сам е поставил другата страна в невъзможност да изпълнява произтичащите от осиновяването задължения. Прекратяване на осиновяването се постановява само тогава, когато има такова поведение на осиновителя или осиновения, което е довело до непоправимо опразване от съдържание на връзката между тях, при което запазването и е безсмислено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №511 от 28.03.2011 г. по гр. дело № 930/2010 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.