О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 13.07.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 204/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат Г от АК гр. Р. пълномощник на Т. Д. С., срещу въззивното решение № 400 от 17.11.2009 г. по в. гр. д. № 172/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 148 от 23.12.2008 г. по гр. д. № 3426/2001 г. на Русенския районен съд и вместо него е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, подробно описан. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците по касация О. Н. Д. и С. С. У. считат, че жалбата е нередовна, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Г от АК гр. Р., който е упълномощен с права за процесуално представителство с пълномощно от 01.11.2001 г., приложено на л. 10 по гр. д. № 3426/2001 г. на Русенския районен съд. Видно от текста на пълномощното, то има сила до завършване на делото във всички инстанции, поради което за подаването на жалбата не е било необходимо прилагане на отделно пълномощно. Възражението на ответниците по касация за нередовност на жалбата поради неизпълнение изискването на чл. 284, ал. 2 и ал. 3, т. 3 ГПК, е неоснователно.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предявен е иск за защита на собствеността на апартамент № 8, находящ се на 4-5 етаж в секция “А” на жилищен блок на ул. “. № 11 в гр. Р., придобит от ищцата чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 50/2001 г., с продавачи А. и И. И. , действащи чрез пълномощник В. П. Въззивният съд уважил част от правоизключващите възражения на ответниците и приел, че сделката е нищожна поради липса на предмет и липса на представителна власт на пълномощника. Оттук съдът заключил, че ищцата не е собственица на спорния имот и затова искът за ревандикация е неоснователен.
Поставен е процесуалноправният въпрос за допустимостта на въззивното производство относно страна, която е оттеглила пълномощията си от процесуалните представители – адвокати, подали въззивна жалба по делото. С ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, е прието, че Върховният касационен съд служебно допуска касационно обжалване по правен въпрос относно валидността и допустимостта на обжалваното решение, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо. Ето защо макар жалбоподателката да не е посочила при коя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК е разрешен поставеният въпрос, следва да се посочи, че изтъкнатите в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи не обосновават допускане на касационно обжалване. Въззивната жалба вх. № 2* е подадена от на 20.01.2009 г. На 10.03.2009 г. въззивницата С. У. уведомила съда, че оттегля пълномощията от адвокат С, но поддържа подадената от него въззивна жалба. На основание чл. 23, изр. 2 ГПК /отм./ подаването и подписването на въззивната жалба от името на Св.дева остава в сила, защото е извършено законно от пълномощника – до оттегляне на пълномощното. Затова и процесуалното правоотношение по въззивната жалба, която впоследствие е била поддържана от пълномощника на Св.дева – адвокат М, е възникнало и се е развило законосъобразно, а постановеното по него въззивно решение е допустимо.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени материалноправните въпроси: 1. за приложението на чл. 19 от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, 2. за начина на оформяне на нотариално завереното пълномощно за извършване на продажба от пълномощник и 3. поставянето на печата и щемпела на нотариуса на втората страница на листа, на който е написано съдържанието на пълномощното и е поставен подписът на упълномощителя, води ли до нищожност на нотариалното действие при положение, че нотариалните документи се изготвят двустранно на листа, който е хартиен носител на документа. Те се свързват с изразеното от въззивния съд становище по едно от правоизключващите възражения за нищожност на договора от 2001 г. – съдът е изложил съображения, че пълномощно № 3* от 22.11.1999 г., с което продавачите упълномощили Вл. П. да извърши от тяхно име разпоредителна сделка, е изготвено в противоречие със законовите изисквания – чл. 19, ал. 1 и 2 от Наредба № 32, самото пълномощно липсва в нотариалното дело, въпреки че съгласно чл. 11, ал. 1 от наредбата то задължително се съхранява в него в оригинал или копие, а освен това в общия регистър съдържанието му е отразено общо, без да се посочва с кои конкретно имоти има право да се разпорежда пълномощникът.
Така поставените въпроси не са от решаващо значение за изхода на конкретния правен спор. Те са разгледани от въззивния съд затова, защото са изложени допълнително във въззивното производство, а събраните по тях доказателства не са обсъдени от първоинстанционния съд. Основното възражение на ответниците по иска се свежда до обема и съдържанието на волеизявленията на упълномощителите – поддържали са, че пълномощното е общо и като такова не дава права на пълномощника да уговаря конкретно установените в договора условия, при които е скрлючена сделката /вж. изявленията на адв. В в с. з. на 25.11.2008 г./. Ето защо следва да се посочи, че изводът за липса на представителна власт произтича от всички доказателства по делото, включително и от съдържанието на самото пълномощно. То е възпроизведено в мотивите към обжалваното решение – с него собствениците А. и И. И. са упълномощили В. П. “ … да извършва каквито намери за добре сделки на разпореждане, при случаи на забава от наша страна по заеми, по които е наш ипотекарен кредитор или такива, обезпечени със запис на заповед или други ценни книжа на заповед или на приносител, които не са погасени на падежа, …”. Въззивният съд, анализирайки установените по делото факти във връзка с изискванията на Наредба № 32 и предвид направеното възражение от жалбоподателите-ответниците по иска, а най-същественото от него се свежда до съдържанието на пълномощното, заключил, че пълномощното е изготвено в противоречие със законовите изисквания, поради което не може да произведе правното си действие, липсва представителна власт за пълномощника и сделката се явява нищожна и на това основание. Така формираният решителен извод на съда, довел до отхвърлянето на иска за ревандикация, е в съгласие с трайната съдебна практика относно валидното учредяване на представителна власт. Според тази практика наличието на представителна власт се определя от съдържанието на пълномощното предвид конкретно употребените изрази. В случая изразите, даващи право на пълномощника за извършване на разпоредителни действия, са твърде общи, без конкретни условия относно съществените елементи на съответния вид разпореждане. Действително, чл. 39 ЗЗД, уреждащ обема на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица, не съдържа изискване при упълномощаване за разпоредителни сделки да се включват изрични клаузи какви са точните условия на сделката. Независимо от това в правната теория и в съдебната практика се приема, че при учредяване на мандат за разпореждане следва изрично да се даде представителна власт за извършване на определено или на всички видове разпоредителни действия, като например продажба, дарение, ипотека и др., и за съществените условия на същото. Това изискване се обосновава с необходимостта представителната власт да се използва за валидно извършване на правни действия.пълномощаването за разпореждане се схваща като вид специално пълномощие, което изисква волята на упълномощителя да бъде ясно изразена. Поради това и предвид съдържанието на пълномощното от 22.11.1999 г., не може да се приеме, че в разглеждания случай представителството е било валидно учредено.
Без преодоляването на това съображение за неоснователност на иска за ревандикация не може да се стигне до обсъждане на следващия поставен от жалбоподателката въпрос във връзка с приетата от въззивния съд недействителност на сделката, сключена с н. а. № 50/2001 г., поради липса на предмет. Независимо от това следва да се посочи, че той не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, илюстрирана с решение № 452 от 22.03.2000 г. по гр. д. № 994/99 г. на ВКС, V-то г. о. В съгласие с изразеното в него становище въззивният съд е приел, че жилищата могат да се продават и в незавършен вид, ако са изградени до “карабина”. Наличието на такава степен на завършеност на спорния по делото обект касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд, която се формира от събраните по делото доказателства, включително и влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 1577/2002 г. на Русенския районен съд, и може да се провери едва ако обжалваният съдебен акт бъде допуснат до касационно обжалване.
Въпросът за необсъждане доводите на една страните е от значение за правилното решаване на делото и в този смисъл – довод за допуснато касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. То не може да се обсъжда на настоящия етап на производството, което има за предмет произнасяне по основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Материалноправният въпрос за приложението на чл. 108 ЗС според жалбоподателката е разрешен в противоречие с решение № 2* от 13.10.1960 г. по гр. д. № 3461/60 г. на ВС, I-во г. о. То разглежда общите предпоставки за уважаването на всеки иск за ревандикация, но приложението им е според установените по делото факти и обстоятелства за всеки конкретен случай. В настоящия случай въззивният съд е приел, че ищцата черпи претендираното право на собственост от нищожна правна сделка, поради което не се легитимира за собственица и затова, като е отхвърлил иска за защита на собствеността, въззивният съд е постановил съдебен акт в съответствие с трайната съдебна практика.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 400 от 17.11.2009 г. по в. гр. д. № 172/2009 г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: