ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 588
София, 02.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на…………………………………………………… юни
две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 208/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. В., В. С. В. и К. С. В., приодписана от пълномощника им адвокат А, срещу въззивното решение № 575 от 13.07.2008 г. по в. гр. д. № 543/08 г. на Б. окръжен съд.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно, тъй като е нарушено правото на страната на защита по причина на неуважени искания за отлагане разглеждането на делото, за отвод на съдията-докладчик и за възобновяване на производството. В противоречие със заявеното от ищците искане за обезсилване, н. а. № 91/76 г. е отменен. Фактическите и правни изводи относно релевантните за спора факти и обстоятелства са неправилни, а материалният закон във връзка с придобивната давност и субектите, на които се възстановяват отчуждени по благоустройствените закони имоти, е приложен неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице условията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
От ответниците по касация Л. К. П., Е. С. Великова, М. Г. П. и М. В. П. не са постъпили писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е допустима.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 3* от 30.08.2004 г. по гр. д. № 832/98 г. на Б. районен съд и е признато за установено, че касаторите не са собственици по давност за С. С. В. , а за В. и К. С. В. – и по наследство, на първия етаж от четириетажна жилищна сграда, построена в парцел **** от кв. 5 по плана на гр. Б. от 1976 г., сега имот пл. № 1* от кв. 21, и е отменен н. а. № 91/76 г.
Въззивният съд приел, че първият етаж, предмет на отрицателния установителен иск за собственост, е завършен като обект най-рано в края на 1967 г., и от тогава до издаването в 1976 г. на нотариалния акт, с който С. и М. В. са признати за собственици на същия и на 10/364 ид. ч. от дворното място, не е изтекъл законоустановения 10-годишен срок на придобивната давност. Налице е и друга пречка за придобиване на имота по давност, предвид липсата на данни по делото В. да са придобили собствеността въз основа на сключена сделка при спазването на съответната форма и приложението на чл. 29, т. 4 ЗСГ /отм./, която не е допускала придобиване по давност на недвижими имоти и вещни права, ако придобивната давност се е използувала за заобикаляне на законни разпоредби, които не допускат придобиване от владелеца чрез други правни способи. От построяването на обекта до влизането в сила на ЗСГ през 1973 г. не е изтекъл необходимият срок на придобивната давност и тъй като страните по делото не са измежду посочените в чл. 15 ЗСГ /отм./, забраната за придобиване на собствеността на посоченото оригинерно основание от 1973 до 1990 г. не позволява в полза на ответниците да се проявят правните последици на упражняваното владение.
За да се допусне касационно обжалване по повдигнатите от касаторите процесуалноправни въпроси, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо съдът да ги е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, въпросите да са разрешавани противоречиво от съдилищата или да са значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са обосновани предпоставките на нито едно от посочените основания, а представените копия от решения на Върховния касационен съд не касаят поставените въпроси.
Касационната жалба следва да се допусне до разглеждане по материалноправния въпрос дали е имало законова забрана ответниците по отрицателния установителен иск да придобият собствеността на оригинерно основание, което е основанието на поддържаната от тях защита. Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с тълкуването на чл. 29, т. 1 ЗСГ /отм./, което е от значение за приложението на забраната да тече давност по отношение на имот, който не би бил под режима на ЗРПВПВННИ /отм./ ако построеното върху него не е било малоценна постройка по смисъла на чл. 2 от П. за приложение на ЗРПВПВННИ /отм./, при положение, че давността е изтекла при действието на ЗСГ /отм./.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 575 от 13.07.2008 г. по в. гр. д. № 543/08 г. на Б. окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 73.05 /седемдесет и три лв. и 05 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: