О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 29.03.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1680/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1357 от 15.07.2009 г. по в. гр. д. № 566/09 г. Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 95 от 21.06.2007 г. по гр. д. № 3606/06 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявени от “С” ЕООД /в ликвидация/ гр. П. срещу М. С. В. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и срещу Н. П. Ч. и В. Х. Ч. иск по чл. 108 ЗС за собственост на апартамент № 8/18, находящ се в гр. П., ул. “. № 99, бл. 1589, вх. “А”, ет. 3.
Ищецът е подал в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответниците не са взели становища.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Предявени са искове за защита на собственост върху апартамент, находящ се в жилищен блок, построен въз основа на право на строеж, учредено по реда на чл. 130, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./ вр. чл. 94, ал. 1, т. 2 НДИ /отм./ и чл. 15, ал. 1 ЗС /отм./ на ЕАЗ “С”.
В. съд приел, че основният спорен въпрос е дали ищецът “С” ЕООД /в ликвидация/ е правоприемник на ДФ “Е” гр. С. и по-конкретно: “С” ЕООД /л./ гр. П., правоприемник на “З” гр. П., поделение на ДФ Е. ” гр. С., явява ли се правоприемник на “Е” София в частта за жилищния блок, респективно дали по разделителен протокол от 31.03.1991 г. това е така, и дали жилищният блок, в който се намира спорният апартамент /респективно апартаментът/, е внесен в капитала от 51%, с който ДФ “Е” гр. С. участва в образуваната през 1990 г. БСФ “Р” ООФ, сега “Р” ООД /в ликвидация/. Като приел, че разделителният протокол не е представен, а от доказателствата по делото не може да се направи положителен извод за наличие на универсално или частно правоприемство, съответно за внасяне на спорния обект в капитала на смесеното дружество, съдът заключил, че ищецът не е собственик. На това основание, без да обсъжда правопрекратяващото възражение за придобивна давност, отхвърлил иска.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос за приложението на чл. 15, ал. 1 ЗС /редакция според публикацията в ДВ, бр. 14 от 1988 г. -отм./ относно учредяването на правото на строеж и предоставено ли е то на дружеството-ищец при последващите реорганизации и преобразуване на поделенията на държавната фирма. Видно от решение № 93 от 11.02.2009 г. по гр. д. № 4321/08 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, въпросът е разрешен в обратен смисъл. Прието е, че след преобразуване на държавната фирма в ЕТД вещното право на строеж е преминало в патримониума на “С” ЕООД, а образуването на смесеното българо-руско дружество “Р” ООД не води до промени в притежанието на вещото право, тъй като “С” ЕООД запазва правосубектността си и няма доказателства правото на строеж да е прехвърлено на новото дружество.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите за придобиване на спорния апартамент по давност и по приложението на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./. Първият от тях не е разгледан от въззивния съд, а с втория се въвежда касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което следва да се обсъди в производството по чл. 290 и сл. ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1357 от 15.07.2009 г. по в. гр. д. № 566/09 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касатора да внесе държавна такса за касационно обжалване в размер на 270.00 /двеста и седемдесет лв. и 00 ст./ лева в едноседмичен срок от съобщаването и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: