Определение №380 от по ч.пр. дело №729/729 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
        № 380
 
                            София, .04.05. 2010 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и девети април две хиляди и десета година в състав:
 
                                                                            Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита С.
Гълъбина Генчева
 
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1820/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1* от 21.07.2009 г. по в. гр. д. № 2497/08 г. на Варненския окръжен съд в сила е оставено решение № 2* от 01.09.2008 г. по гр. д. № 3987/06 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявен от А. Й. М. иск за делба на лозе с площ 1 830 кв. м., съставляващо ПИ № 3* от КП на ж. к. “С”- гр. В., и на ? ид. ч. от дворно място, съставляващо ПИ № 1* по плана на 8-ми микрорайон на гр. В., като придобити по наследство от Н. П. Д. /Невяна И. Б. /.
Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби в срока по чл. 283 ГПК.
Ищецът е подал жалба чрез адвокат Р. В. от АК гр. В. и като обжалва отхвърлителното решение по иска за делба на земеделска земя, поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: има ли едно лице качеството на наследник, след като законът го признава за такъв, но не е вписано в издадено по заявление на друго лице удостоверение за наследници, и легитимирано ли е това лице да иска делба на съсобствен имот.
Ответниците Л. Н. И. и Г. Н. В. са подали жалба, приподписана от адвокат А. М. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по определящите изхода на спора процесуалноправни въпроси за приложението на чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ и за задълженията на съда при изясняване на идентичността на имота, чиято делба се иска, с този, описан в представеното от страната доказателство за собственост. Позовават се и представят решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд, както и на т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК.
Ответниците по касация Н. Г. И. и Т. Г. С. считат, че касационно обжалване не следва да се допуска, а по същество жалбите са неоснователни.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение искът за делба е отхвърлен поради липса на съсобственост, придобита на основание наследяване по закон на Н. П. Д. , починала на 14.06.2001 г., след като е прието, че ищецът А. М. не е доказал качеството си на наследник. Изводът е мотивиран с данните в официалния свидетелствуващ документ – удостоверение за наследници № от 21.04.2006 г., в което за наследници са вписани ответниците по иска и по касация Н. Г. И. и Т. Г. С. , което не е оспорено по реда на чл. 154 ГПК /отм./. При липса на основание и провеждане на производство за проверка на истинността, съдът приложил разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./ и приел, че документът обвързва съда с материалната си доказателствена сила, че наследници на по закон са само ответниците И като низходящи на Г. Б. – брат на наследодателката.
Наред с основното, въззивният съд изложил и допълнителни съображения за неоснователност на заявената претенция:
1. Искът за делба на лозето е отхвърлен и поради недоказана идентичност между П в ж. к. “С” с част от имота, придобит с н. а. № 311 от 1924 г., след като назначената съдебно-техническа експертиза е заличена поради невнесен от ищеца депозит.
2. Искът за делба на ? ид. ч. от ПИ № 1* по плана на 8-ми микрорайон на гр. В. е отхвърлен с оглед характера на дворното място на обща по предназначение и неделима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС част на етажната собственост, в която се намира завещаният от наследодателката в полза на съделителите И. и С. апартамент, който с оглед валидността на разпоредителния акт не е допуснат до делба.
Касационно обжалване следва да се допусне в частта, с която искът е отхвърлен по отношение на ПИ № 3* от КП на ж. к. “С” гр. В.. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното приложение на закона по поставения от касатора-ищец въпрос за надлежните доказателства за установяване на легитимните наследници по закон на даден наследодател – този въпрос е от решаващо значение за доказване претендирания от ищеца дял от наследството на Н. Д. , и 2. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с т. 10 на ТР № 4 от 04.01.2001 г. на ОСГК по поставения от касаторите Л. Д. и Г. В. въпрос за правомощията на съда при отказ на страната, поискала назначаването на експертиза, да внесе разноските за възнаграждение на вещото лице.
Доводите за неправилно приложение на чл. 186 и чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ съставляват изложение на касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК и затова следва да се разгледат по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване в отхвърлителната част на иска за делба на ? ид. ч. от дворно място, съставляващо ПИ № П* по плана на 8-ми микрорайон на гр. В.. Решаващите мотиви на въззивния съд за този резултат са свързани с определянето на мястото като обща част на сградата – етажна собственост и законоустановеното положение, че съсобствеността върху общите части е принудителна и те не могат да се делят. По тези въпроси касаторите Л. Д. и Г. В. не са обосновали основания за допустимост на касационното обжалване, което е видно както от касационната жалба, така и от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1* от 21.07.2009 г. по в. гр. д. № 2497/08 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено първоинстанционното решение в частта по отхвърления иск за делба на лозе с площ 1 830 кв. м., съставляващо ПИ № 3* от КП на ж. к. “С” – гр. В..
У. на касаторите А. Й. М. и на Л. Н. И. и Г. Н. В. да внесат държавна такса за касационното обжалване в размер на по 50 лева /или общо 100 лв./ по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбите ще бъдат върнати.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която в сила е оставено първоинстанционното решение за отхвърляне на иск за делба на ? ид. ч. от дворно място, съставляващо ПИ № 1* по плана на 8-ми микрорайон на гр. В..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top