О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 890
София 18.08..2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 304/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. И. К. и М. И. П. чрез адвокат С от АК гр. Л., срещу въззивното решение № 244 от 31.10.2008 г. по в. гр. д. № 251/07 г. на Л. окръжен съд, с което след отмяна на решение № 188 от 11.06.2007 г. по гр. д. № 143/06 г. на Т. районен съд, е отхвърлен иск за признаване наличие на грешка в кадастралната основа към действащия план от 1980 г., в който имот пл. № 41 от кв. 1 при граници: имот пл. № 42, имот пл. № 40, долчина и улица, целият с площ от 1 600 кв. м., не е отразен с границите му по плана от 1964 г. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществените процесуалноправен и материалноправен въпроси за предмета на делото, които е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в представени решения, като с мотиви за установителен иск към настоящия момент по чл. 124 ГПК, е отхвърлил предявения иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а разглеждането на касационната жалба по същество е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответниците по касация О. гр. Т. и Д. , представлявана от министъра на р. р. и благоустройството, и И. по п. ж. и земеделие гр. Т., не са взели становища.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че спорният имот, който за първи път е включен в регулационния план на населеното място през 1964 г. като част от парцел ****span>XIV за С. техникум, е променил предназначението си и е загубил характеристиката си на земеделска земя по смисъла на чл. 2, ал. 3 ЗСПЗЗ. При това положение и на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците, притежавали земеделски земи, съответно техните наследници, не могат да възстановят собствеността си върху имот в реалните му граници в хипотезата на застроена земя за жилищно строителство като комплекс от строителни дейности: паркинги, площи за озеленяване, улици и др. Налице е пречка за възстановяване, поради което и установителният иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е неоснователен и недоказан, въпреки наличието на решения на поземлената комисия № 19275/02 г. и № 18202/02 г., издадени в полза на ищците. На следващо място съдът приел, с оглед заключенията на техническата експертиза, че е невъзможно обособяването на самостоятелен парцел. Извършено е застрояване, а площта, която не се обхваща от прилежащата площ на 4-етажния жилищен блок на И. по п. ж. и земеделие гр. Т., е отредена за озеленяване и улица. Изложени са съображения и по приложението на чл. 47 ЗПИНМ, че с влизане в сила на заповедта от 1964 г. регулацията е приложена на място и реституцията е следвало да се търси по друг законов ред.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, тъй като по предявения иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната практика на Върховния касационен съд, че за уважаване на иска е необходимо на първо място да се признае претендираното на съответното придобивно основание право на собственост. В този смисъл е и решение № 1* от 17.06.2005 г. по гр. д. № 2074/04 г. на IV-то г. о. на ВКС, на което касаторите се позовават.
Ищците твърдят, че са собственици на основание договори за дарение, сключени с н. а. № 49 и № 50/76 г., на по 1/2 ид. ч. от имот пл. № 41 от кв. 1 по плана на гр. Т. от 1964 г. С решения на поземлената комисия № 19275/2002 г. и № 18202/02 г. имотът бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, но тъй като в действащия кадастрален план не е отразен, започнали процедура по попълването му. Последвал отказ от страна на ответника И да подпише акт за непълноти и грешки в кадастралната основа, с което ищците обясняват предявяването на установителния иск с посоченото правно основание. Тези обстоятелства са свързани със следващия поставен от касаторите съществен за делото въпрос: доколко имат значение извършените промени в имота и проведените мероприятия въз основа на предвижданията по действащия регулационен и кадастрален план за допустимостта и основателността на иска по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР. Данните по делото сочат, че предмет на спора е имот в границите на урбанизирана територия, части от който попадат в урегулиран поземлен имот и в терен, предназначени за обществени мероприятия и комплексно жилищно строителство. В тези случаи приложима е разпоредбата на чл. 11 ППЗСПЗЗ. В П. за приложение на ЗСПЗЗ е предвидена и процедура по установяването границите на възстановяваните по този ред имоти. Въпросът за съотношението между решението по иска за установяване на грешка в кадастралния план и процедурата по чл. 11 ППЗСПЗЗ е от значение за точното прилагане на закона, което обуславя допустимост на касационното обжалване при предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 244 от 31.10.2008 г. по в. гр. д. № 251/07 г. на Л. окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 15 /петнадесет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: