О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
София, 27.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 126/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “К” А. гр. Х., ч. адвокат Т. П. , срещу въззивното решение № 261 от 10.09.2008 г. по в. гр. д. № 895/07 г. на Пловдивския апелативен съд, с което след частична отмяна на решението от 27.12.2002 г. по гр. д. № 168/01 г. на Хасковския окръжен съд, касаторът е осъден да предаде на “М” А. гр. Х. владението на площ от 860 кв. м., обособена като открит склад, и на площ от 1 900 кв. м., разположена около сградите, собственост на касатора, в УПИ ХV от кв. 16 по плана на И. индустриална зона на гр. Х.. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта по отхвърлен иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 39 496 – обезщетение за ползуването на описаните части от имота за времето от 05.02.1995 г. до 31.12.2000 г.
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното решение по иска за парично вземане – касационно основание по чл. 281, т. 2 ГПК, както и за неправилност на съдебния акт в обжалваните части – основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация “М” А. гр. Х. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и следва да бъде разгледана в частта й срещу въззивното решение по иска по чл. 108 ЗС.
Касаторът не е легитимиран да обжалва решението в останалата част, защото правото на жалба предпоставя наличието на правен интерес, а такъв в случая липсва. Потвърдено е решение за отхвърляне на предявен срещу касатора иск за парично вземане, което с оглед на този резултат се явява изгодно за него и затова в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Страни по спора за собственост са дружества, образувани с имущество на прекратения С. комбинат /СМК/ гр. Х. дружеството с държавно имущество “М” А. гр. Х. и общинското дружество “К” А. с. гр. И., части от които са предмет на иска, съставляващ понастоящем УПИ ХV от кв. 16 по плана на И. индустриална зона на града, е част от имуществото, предоставено за стопанисване и управление на СМК гр. Х.. В. съд приел, че след прекратяване на СМК гр. Х. дейността и имуществото на неговото поделение Ц. снабдителна база с помощна дейност “складово стопанство”, са преминали в ДФ “М”. Съобразил се с отбелязването в акта за държавна собственост №/90 г., и при липса на данни в акта за преобразуване да е предвидено нещо друго по отношение на спорния терен и с оглед заключенията на счетоводната и икономическа експертизи при новото разглеждане на делото, извършили проверка в счетоводствата на спорещите дружества, заключил, че държавната фирма “М”, чийто правоприемник е ищецът по делото, е придобила правото на собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП /отм./.
С оглед данните по делото и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че от значение за изхода на делото е въпросът как следва да се определи земята, предоставена на съответните дружества, в случаите когато според разделителния протокол, придружаващ акта за преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества, разделянето на имуществото е извършено ч. описване на видовете предадени дейности, но липсва записване на земя. Въпросът е определящ за изхода на спора за претендираното право на собственост и решението по него би имало значение за точното прилагане на закона и изясняване на действието на посочения придобивен способ.
Налице са предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение по иска по чл. 108 ЗС до касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 261 от 10.09.2008 г. по в. гр. д. № 895/07 г. на Пловдивския апелативен съд в частта по иска по чл. 108 ЗС.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 46.70 /четиридесет и шест лв. и 70 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от “К” А. гр. Х. срещу въззивното решение № 261 от 10.09.2008 г. по в. гр. д. № 895/07 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която в сила е оставено решението от 27.12.2002 г. по гр. д. № 168/01 г. на Хасковския окръжен съд в частта по отхвърления иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 39 496 – обезщетение за ползуването за времето от 05.02.1995 г. до 31.12.2000 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: