ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 463
София, 30.05.2009 r.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска
колегия, 1-во отделение, в закрито заседание на……………………………………………………. май
две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 158/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ст. юрк. Николина Кр. М. като пълномощник на Р. Г. Р. – кмет на О. гр. В., срещу въззивното решение № 503 от 07.11.2008 г. по в. гр. д. № 864/08 г. на Великотърновския окръжен съд.
В жалбата се сочи, че наследодателят на ищцата доброволно и възмездно се е разпоредил със спорната земя, при което същата не е отнета или одържавена и затова неправилно е прието, че подлежи на възстановяване в хипотезата на чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че са налице условията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответницата по касация Х. Ф. Д. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, ОС „Земеделие и гори“ гр. В. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 49 от 02.06.2008 г. по гр. д. № 964/07 г. на Великотърновския районен съд и е признато за установено по отношение на ОС „Земеделие и гори“ гр. В. и О. с. гр., че наследниците на Ф. И. П. , починал на 08.01.1996 г., имат право на възстановяване
на собствеността върху земеделски земи – ниви от 22.000 дка в местността „Странджата“ в землището на с. А..
По делото не е спорно, че към 1926 г. наследодателят на ищцата е декларирал в емлячния регистър, т. I, стр. 718, парт. 701, че притежава нива от 25.000 дка в местността „Странджата“.
В заявлението по чл. 13 ППЗСПЗЗ с вх. № 104 от 12.02.1992 г. за възстановяване по ЗСПЗЗ в местността „Странджа“ са посочени две ниви от по 1.500 дка, а за останалите 22.000 дка е посочено, че са продадени. Затова и те не са били предмет на административното производство по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Доказателства за извършени разпоредителни сделки липсват, с изключение на писмени договори от 03.12.1972 г. и от 20.07.1970 г., с които Ф. П. продал на физически лица две ниви с площ от 1.300 дка и от 0.500 дка в местността „Странджата“.
И. по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ има за предмет установяване правото на собственост върху незаявената част от нивата с площ от 22.000 дка.
Първоинстанционният съд е приел, че по делото няма доказателства имотът да попада в някоя от реституционните хипотези на чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ – да е бил отчуждаван, да е отнет фактически или одържавен юридически. Дори да се приеме, че е станал собственост на държавата по силата на чл. 12, ал. 2 ЗСГ /отм./, то съгласно чл. 10, ал. 2 ЗСПЗЗ, то такива земи подлежат на възстановяване след връщане на изплатеното им обезщетение, а такива данни не са представени.
Въззивният съд приел за безспорно, че имотът по исковата молба има характер на земеделска земя, която попада в зона по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – обстоятелство, формиращо правния интерес от предявяване на иска. С оглед на този характер, установеното право на собственост, фактическото отнемане на имота от собственика и несезирането с претенция за реституция в законоустановения срок, фактическият състав на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е осъществен и искът е основателен при хипотезата на чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ. Доводът за извършено разпореждане от собственика с част от земята съдът приел за неоснователен, тъй като договорите от 1970 и 1972 г. като сключени не в предписаната от закона форма, нямат прехвърлителен ефект и не са довели до изгубване на правото на собственост и придобиването му от друг – чл. 99 ЗС.
Същественият материалноправен въпрос, повдигнат с касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е: при положение, че в района не е образувано ТКЗС и по тази причина земята не е обобществена, следва ли да се считат одържавени с влизането в сила на Закона за собствеността на гражданите от 1973 г. /ЗСГ, отм./ земите, притежавани от гражданите над посочените в закона размери, и подлежат ли на възстановяване по ЗСПЗЗ в хипотезата на чл. 10, ал. 2, или се считат за неправомерно отнети и подлежащи на възстановяване в хипотезата на чл. 10, ал. 4 ЗСПЗЗ. Въпросът е значим от гледна точка на приложението на закона, тъй като касае многобройни спорове с подобен предмет и в този смисъл ще допринесе за установяване на единна съдебна практика.
Налице е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 503 от 07.11.2008 г. по в. гр. д. № 864/08 г. на Великотърновския окръжен съд.
Делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: