О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 888
София , 18.08. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………….. юли две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Лидия Рикевска
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 152/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. М. чрез адвокат Р, срещу въззивното решение № 113 от 15.05.2008 г. по в. гр. д. № 961/07 г. на Д. окръжен съд. Като основания за допускане на касационното обжалване са посочени хипотезите на чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Представя и се позовава на решения на Върховния касационен съд.
Ответниците по касация С. Т. Д., Н. Т. П., С. И. С., Н. С. С. , Р. С. С., М. Н. И., И. Й. С. и Н. Й. С. не са взели становища по жалбата.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Спорът по делото е по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно имоти, възстановени на ответниците като наследници на Н. Й. С. , като според тезата на ищцата към момента на образуване на ТКЗС тези имоти били собствени на Я. М. Г. , починала в 1959 г., и Г. Г. Г. , починал в 1961 г. Позовава се на наследствено правоприемство, тъй като е наследница по закон на Г. Г. – дъщеря на неговия син И. Г.
Ответниците се оспорили иска с довода, че ищцата не е наследница и на Я. М. , тъй като същата след смъртта на съпруга си Й. Йорданов, от когото произхождат спорните имоти, не е сключила брак с Г. Г. , който внесъл спорните имоти в ТКЗС.
С решение № 107 от 10.07.2007 г. по гр. д. № 99/06 г. на Т. районен съд исковете са отхвърлени.
С обжалваното решение въззивният съд обезсилил това решение в частта, с която е отхвърлен искът с предмет на установяване за част от възстановените на ответниците земеделски земи, а именно 3.691 дка, съставляващи дворно място в землището на с. М., извън регулация, като произхождащи от Я. М. Г. , а производството в тази част прекратил. Въззивният съд приел, че ищцата не е наследница на Я. М. , защото твърдяната наследодателка към датата на смъртта си в 1959 г. не е била съпруга на Г. Г. , и следователно не наследява нейните земи. Но дори да се приеме наличието на брачна връзка, то Г. Г. е последващ съпруг, от брака си с Я. М. нямат родени или осиновени деца и следователно в съответствие с чл. 9а ЗН ищцата няма качеството на наследник на М. по отношение на имотите, които са й реституирани или ще й бъдат реституирани. Затова въззивният съд приел,че ищцата няма правен интерес от предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ по отношение на дворното място като собственост преди кооперирането на Я. М.
От данните по делото, изложението в касационната жалба и в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, следва, че при разрешаването на съществения процесуалноправен въпрос за допустимостта на производството въззивният съд е процедирал в противоречие с трайната практика на Върховния касационен съд, че съществуването или липсата на правен интерес от предявения иск не може да се обосновава с осъществяването или неосъществяването на конкретния въведен от ищеца придобивен способ.становяването на заявените правопораждащи за правото на собственост обстоятелства не е въпрос на процесуална предпоставка, а на легитимация на ищеца като част от въпросите по съществото спора. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение в тази част до касационно обалване е налице и по съображения, че преценката дали Г. Г. се явява последващ съпруг, е в противоречие със задължителната практика, намерила израз в т. 1 на ТР № 1 от 04.11.1998 г. на ОСГК на ВКС на РБ, според която качеството последващ съпруг се свързва с момента на одържавяването на земите, като гражданският брак трябва да следва посочения момент. В случая твърденията на ищцата са за сключен към 1948 г. граждански брак.
В частта, с която искът за установяване принадлежността на правото на собственост към момента на кооперирането върху 28 дка ниви в землището на с. М. в патримониума на Г. Г. , е отхвърлен като неоснователен, първоинстанционното решение е оставено в сила. Въззивният съд, според когото този иск е допустим, приел, че тези земи не са били собственост на Г. Г. , а дали те са принадлежали на Я. М. или на наследниците на първия й съпруг и неговия брат, е въпрос, който не подлежи на изследване.
Касационното обжалване на тази част от въззивното решение също следва да се допусне, тъй като се поддържат общи правопораждащи факти относно двата вида земи, което налага еднаквото им установяване в двете части на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 113 от 15.05.2008 г. по в. гр. д. № 961/07 г. на Д. окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 53.68 /петдесет и три лв. и 68 ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: