Р Е Ш Е Н И Е
№ 864
София, 22.12.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря Райна Стоименова
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 1584 по описа за 2008 г.
Производството е по реда на §2, ал.3 ПЗР на ГПК вр. чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д. от гр. С. срещу въззивно решение № 122 от 21.01.2008 г. по гр.д. № 1339/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 8.02.2007 г. по гр.д. № 1711/2006 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в” ЗЗД. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответникът по жалбата Х. В. Д. в писмения отговор изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, ІІІ г.о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция е оставил в сила решението на районния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.227, ал.1, б. “в” от ЗЗД.
В. Г. Д. е поискал да се отмени дарението, матерализирано в нот. акт № 85 от 1995г. на нотариус при Пловдивския районен съд, с което е надарил своя син Х. В. Д. с 1/2 ид.ч.от дворно място, находящо се в гр. С. с площ от 748 кв.м.,, съставляващо част от имот пл. № 1* за който е отреден парцел ****, кв.81 по плана на града, ведно с 1/2 ид.ч. от подобренията в него, включително и от новостроящата жилищна сграда.
За да потвърди решението на районния съд, въззвният съд е възприел изводите му за неоснователност на предявения иск. Приел е, че ищецът не е доказал да е изпаднал в трайна нужда от издръжка, както и че такава не е поискана от ответника, поради което не е налице непризнателност от страна на последния за благата които е получил вследствие дарението. Изложил е съображения, че не са доказани предпоставките за отмяна на дарението и е отхвърлил иска.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно.
Установено е по делото, че с договор за дарение, материализиран в нот.акт № 85/1995 г. на нотариус при Пловдивския районен съд В. Г. Д. е дарил на сина си Х. В. Д. 1/2 ид.ч. от дворното място, от новостроящата се жилищна сграда и подобренията в мястото.становено е също така, че дарителят преди предявяване на иска за отмяна на дарението не е искал издръжка от надарения. Събрани са доказателства за доходите на дарителя, както и за здравословното му състояние.
Изводът на въззивния съд, че надарения не е неблагодарен, доколкото нуждата от издръжка не е възникнала за дарителя е изведен след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Въз основа на данните за месечните доходи на дарителя- пенсия в размер на 490 лв. и здравословното му състояние съдът е приел, че не е доказано да се нуждае от издръжка. Данните за месечните доходи, представената медицинска документация, установяваща прекарани заболявания, които са овладяни и състоянието е стабилизирано не дават основание да се приеме, че е следвало да бъде подпомаган от сина си. Дарителят с оглед разпределението на доказателствената тежест по чл.127, ал. 1 ГПК /отм./ не е доказал необходимата сума за цялостната му издръжка, включваща разходите за лекарства и диетична храна, каквито твърдения се поддържат, за да се извърши преценка получаваните доходи достатъчни ли са осигуряване на нормален живот. Съдът е съобразил и обстоятелството, че дарителя погасява задължения по два кредита, за които не е доказано твърдението му, че изтеглените суми са били предоставени на надарения. Затова изводът, че дарителя не се нуждае от издръжка е правилен и основан на установените по делото факти. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че са представени многобройни доказателства, установяващи нуждата на дарителя от издръжка, които в нарушение на чл.188 ГПК /отм./ съдът не обсъдил и това довело до отхвърляне на иска. Както вече се посочи съдът е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и преценката, че нуждата от издръжка не е доказана е основана на установените по делото факти и обстоятелства. Неподкрепените с доказателства твърдения, че материалните възможности с оглед здравословното състояние не позволяват на дарителя да води обичайния си живот не могат да обосноват извод, че е изпаднал в състояние, при което трайно се нуждае от издръжка. След като не е доказано това обстоятелство правилно въззивния съд е отхвърлил иска за отмяна на дарението. С оглед на това доводът, че с исковата молба е поискана издръжка от надарения, а въззивният съд неправилно приел, че такава не е поискана, не може да обоснове друг правен резултат, различен от приетия от въззивния съд. Това е така, защото за да се уважи искът по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД следва да са налице в условия на кумулативност следните предпоставки: дарителят да е изпаднал в трайна нужда от издръжка, да е поискал такава от надарения и последният да е отказал да я предостави, наличието на които в настоящия случай не е доказано.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о намира, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен съд ,състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 122 от 21.01.2008 г. по гр.д. № 1339/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: