О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 207
София , 17.03. 2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………… март две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3797/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. И. Г. чрез пълномощника й адвокат Н от АК гр. В., срещу въззивното решение № 860 от 18.07.2008 г. по в. гр. д. № 219/08 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е допусната делба на имот пл. № 110 с площ от 2 000 кв. м., съставляващ реална част от УПИ I-110 от кв. 40 по плана на с. Р. гора, заключена между буквите А, Б, В, Г и Д на скицата на л. 118 от делото, между съделители и при квоти: по 1/6 ид. ч. за М. И. Ж. и Я. И. Г., и 4/6 ид. ч. за М. И. Ж. и Ж. С. Ж., придобити в условията на съпружеска имуществена общност. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси, които са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, свързани с приложението на чл. 75, ал. 2 ЗНсл и чл. 26 ЗЗД вр. пар. 6, ал. 5 от ПЗР на ЗУТ в случай на разпореждане с дворищнорегулационен парцел, извършено след изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 и ал. 4 от ПЗР на ЗУТ за заплащане на дължимите обезщетения.
Ответниците И. Ж. М., М. И. Ж. и Ж. С. Ж. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е допустима.
Предмет на делба в обжалваната част на въззивното решение е дворно място, което заедно с находящите се в него сгради, допуснати по делба с влязлото в тази част в сила първоинстанционно решение № 3* от 26.10.2007 г. по гр. д. № 802/07 г. на Варненския районен съд, е придобито от И. Ж. М. и С. И. М. , по време на брака им в режим съпружеска имуществена общност, на основание придобивна давност /н. а. № 5/73 г./, прекратена със смъртта на съпругата на 03.08.2006 г.
На 19.12.2006 г. И. М. се разпоредил с притежаваните от него 4/6 ид. ч. от УПИ I-110 от кв. 40 и от находящите се в имота сгради, в полза на ответницата М негова дъщеря, чрез договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 72/06 г. Имотът е придобит по време на брака й с ответника Ж.
С. Я. Г. също е наследница по закон на С. М. с дял в съсобствеността 1/6 ид. ч.
Урегулираният поземлен имот, предмет на делбата, е образуван с дворищнорегулационния план от 1930 г., първи за с. Р. гора и действащ и понастоящем. Според предвижданията на плана към парцела са придадени 56 кв. м. откъм северната регулационна граница. Не е спорно обстоятелство, че регулационните сметки не са уредени.
За да допусне делба и на дворното място, въззивният съд приел, с оглед неприложената регулация, че сделката от 2006 г. не е произвела действие относно придадената площ от 56 кв. м., но не е изначално нищожна в своята цялост. Вещнопрехвърлителното действие на разпореждането се е проявило по отношение на притежаваната от продавача част, която възлиза на 4/6 ид. ч. от имот пл. № 1* Затова до делба следва да се допусне имот пл. № 110 с площ от 2 000 кв. м., съставляващ реална част от УПИ I-110 от кв. 40.
Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване са налице по следните съображения:
Влезлият в сила дворищнорегулационен план има пряко отчуждително действие по отношение на придадените части от имоти само доколкото регулацията е приложена. Ако в шестмесечния срок по пар. 6, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ регулацията не е приложена, то действието й се прекратява. При посочената нормативна уредба и с оглед данните по делото за неприложена в разглеждания случай дворищна регулация, се поставя въпросът за точното приложение на пар. 6, ал. 5 от ПЗР на ЗУТ, според която не могат да се извършват сделки за разпореждане с дворищнорегулационен парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация. Даденото от въззивния съд тълкуване в смисъл, че няма пречка чрез сделка да се прехвърли собственото място на имота, за който е отреден дворищнорегулационен парцел, е свързано с определянето на обекта на делба и на лицата, които се легитимират за негови съсобственици и поради това имат качеството на съделители. П. въпроси са от съществено значение, защото от разрешаването им зависи изходът на иска за делба.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 860 от 18.07.2008 г. по в. гр. д. № 219/08 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е допусната делба на имот пл. № 110 с площ от 2 000 кв. м., съставляващ реална част от УПИ I-110 от кв. 40 по плана на с. Р. гора, заключена между буквите А, Б, В, Г и Д на скицата на л. 118 от делото, между съделители и при квоти: по 1/6 ид. ч. за М. И. Ж. и Я. И. Г., и 4/6 ид. ч. за М. И. Ж. и Ж. С. Ж., придобити в условията на съпружеска имуществена общност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: