О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София , 11.02.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на ………………………….февруари, две хиляди и девета година в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Д. В.
гр.дело № 3702/2008 година и установи следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 23.07.2007 г. по гр.д. № 168/ 2007 г. на Районен съд гр. Б., оставено в сила с решение от 8.02.2008 г. по гр.д. № 338/2007 г. на Окръжен съд гр. М. е уважен иск по чл.135 ЗЗД, като е признат за недействителен по отношение на държавата договорът, с който “И” Е. гр. Лом е продал на М. Х. Н. един недвижим имот от 2080 кв.м., представляваща УПИ ХІV, пл. № 65 в кв.2 по плана на гр. Б., П. зона.
Ответникът М. Н. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. За допустимостта на жалбата се позовава на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От данните по делото е видно, че съдът е приел за увреждаща интересите на държавата извършената между ответниците продажба, предвид наличието на данъчни задължения на търговското дружество в размер на 66 042, 38 лв. Пред въззивната инстанция е направено възражение за изтекла погасителна давност за вземането на държавата, тъй като от последното действие- образуването на изпълнително дело пред А. за държавни вземания са изминали повече от пет години. С това е обоснован доводът, че ищецът няма качеството на кредитор и затова искът по чл.135 ЗЗД е неоснователен.
Въззивният съд не е разгледал възражението по същество, тъй като приел, че то може да бъде направено само пред публичния изпълнител и евентуално би било основание за прекратяване на изпълнителното производство.
Въпросът за това погасено ли е по давност вземането на кредитора- ищец по иска по чл.135 ЗЗД е съществен по делото, тъй като определя материалноправната му легитимация по предявения иск. Съществен процесуалноправен въпрос е и този за допустимостта в общия исков процес на възражение за давност, когато то се отнася до погасяване на публично вземане на държавата за данъци, или това възражение може да се направи само в производството пред публичния изпълнител.
Съгласно постоянната съдебна практика по приложението на чл.135 ЗЗД ищецът трябва да докаже качеството си на кредитор, свързано с наличието на вземане, което да не е погасено по давност. Възражението за давност е средство за защита на ответника, което той противопоставя срещу твърдението на ищеца, че има действително и подлежащо на изпълнение вземане, придаващо му качеството на кредитор. По делото се поставя въпросът дали има значение характерът на това вземане и ако е публично вземане на държавата за данъци може ли възражението за погасяването му по давност да се разглежда в производството по исковия процес, или само в производството пред публичния изпълнител. Решаването на този въпрос е свързано с точното приложение на закона относно изискването ищецът по чл.135 ЗЗД да има качеството на кредитор и затова касационната жалба следва да се допусне до разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разглеждане касационната жалба, подадена от М. Х. Н. от гр. Б. против решение от 8.02.2008 г. по гр.д. № 338/2007 г. на Окръжен съд гр. М..
Н. делото за 22 октомври 2009 г., 9 ч.
Указва на М. Х. Н. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 260 лв., като в същия срок представи във ВКС и вносния документ. При неизпълнение в срок жалбата подлежи на връщане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: