Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 16.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 252 /2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Ш. и М. Х. Т. срещу въззивно решение от 18.11.2011 г. по гр.д. № 665 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.к., с което е потвърдено изцяло решение от 28.04.2011 г. по гр.д. № 1159 /2010 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу Т. Н. Т. искове за отмяна на дарението, направено от ищците в полза на ответника с посочен договор.
Жалбоподателите твърдят, че в обжалваната от тях част решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това.
Насрещната страна Т. Н. Т. (ответник по исковете) оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и искът е оценяем и с цена над 5,000 лева.
Въззивният съд е приел, че 1) не е доказана нужда на ищците (дарители) от издръжка, че те нямат нужда от издръжка, защото имат достатъчно средства и приходите им са по-големи от разходите : те имат жилище; имат вилно място, продали са двора на къщата и един от етажите от нея срещу задължение за издръжка и гледане; получили са грижи от задължено по договора за издръжка и гледане лице, ищците получават социални помощи за лекарства и транспорт, а ответникът е заплащал консумативите на ищците; 2) дареният не е отказал издръжка и е предоставял такава в рамките на своите възможности.
Жалбоподателите извеждат следния материалноправен въпрос: дали в случаите, когато дарителите-ищци се нуждаят трайно от издръжка, защото са с влошено здравословно състояние, нуждаят се от заплащане на консумативи и от грижи, а дареният-ответник не дава издръжка, съдът не следва да развали извършените дарения в съответствие с трайно установената съдебна практика. Твърдят, че допускането на касационно обжалване на решението ще бъде от съществено значение за точното прилагане на закона по спора.
Настоящият състав намира, че въпросът е обусловил изхода от спора, но въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, отразена в съдебно решение № 526 от 03.02.2012 г. по гр. д. № 681/2010 г., на ВКС, ІV г.о., постановено на основание чл.290 ГПК, с което е прието, че : Както дарителят обосновава своята по-голяма нужда от издръжка с необходимостта от лечение, диетична храна и др. подобни, така надареният обосновава по-малката нужда от издръжка с липсата на разходи за жилище, притежаването на лично стопанство и др. подобни; Надареният не показва непризнателност, ако третите лица дължат издръжка по договор, като си осигурява издръжка по договор, дарителят се издържа от имуществото си; притежаването на земеделски земи (в случая вилен имот) позволява на нетрудоспособния дарител, да ги отдаде под аренда (наем) или да ги продаде;; Надареният не показва непризнателност, ако третите лица дължат издръжка по договор, като си осигурява издръжка по договор, дарителят се издържа от имуществото си; Потестативното право на дарителя да отмени дарението възниква, когато надареният прояви непризнателност в обществено укорима форма; Не може да се приеме като проява на непризнателност непредоставянето на издръжка, ако надареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя. Така въззивният съд е достигнал до извод за липсата на предпоставки за уважаването на исковете.
Поради съответствието с посоченото решение, постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това, че не е обосновано противоречиво разрешаване на въпроса с друго влязло в сила съдебно решение, настоящият състав намира, че не е налице основание по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Поради наличието на разрешение на изведения въпрос в посоченото решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК и поради липсата на обосновка на основанието чл.280,ал.1,т.3 ГПК и т.4 на ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС по отношение на правилото на чл.227,ал.1,б „в” ЗЗД – нормата не е непълна, неясна или противоречива и по тълкуването и прилагането и има установена съдебна практика, жалбоподателите не са обосновали наличието на съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване, нито за изменения в законодателството и обществените условия, които да налагат осъвременяване на тълкуването и, настоящият състав намира, че не е осъществено и основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на ответника за присъждането на разноски за процесуално представителство в касационното производство в размер на 810 лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство, е основателно.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 18.11.2011 г. по гр.д. № 665 /2011 г. на Пловдивския апелативен съд, г.к..
Осъжда Н. Т. Ш. и М. Х. Т. да заплатят на Т. Н. Т. 810 (осемстотин и десет) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.