Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
София, 15.02. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева Ч. С.
Г. Г. ева
П. секретаря Е. П. , като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 5232/08 г. /по описа на IV-то г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 106 от 12.02.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 491 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 333/08 г. на Софийския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 270 от 07.01.2008 г. по гр. д. № 200/05 г. на Е. районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от А. А. А., М. А. Б., А. М. Б., М. Я. А. и Л. Я. Ч. , за собственост на земеделски земи, възстановени с план за земеразделяне в полза на ответника И. А. А..
О. кът не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено, че към момента на образуване на ТКЗС земите по исковата молба са били собственост на общия на страните наследодател А/Атанаско/ Л. А. , който ги е придобил на основание наследство и давностно владение в продължение на 20 години до включването им в стопанството.
Ответникът, който е признал произхода на спорните имота, е оспорил иска с възражение, че е придобил собствеността чрез погасяване на задължение по договор за заем, сключен от общия наследодател – негов баща, към Н. популярна банка, в подкрепа на което е представил копие от задължително за заем срещу залог на движими вещи от 09.03.1946 г.
За да остави в сила първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд приел, че ищците не са установили правото на собственост да е принадлежало на общия наследодател.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по противоречиво разрешавания от съдилищата въпрос дали наследник, който претендира да е получил собственост от общия наследодател, признава правото му и следва да докаже своето придобиване, а ако прехвърлянето не е извършено по надлежен ред, може да се легитимира като собственик само ако ги е придобил по давност.
По делото е установено, че общият на страните наследодател А/Атанаско/ Л. А. , починал на 16.02.1966 г., е декларирал в декларацията си от 1956 г. за внасяне на имоти в ТКЗС общо 35.200 дка земеделски земи в землището на с. М..
С протоколно решение № 2* от 18.01.1993 г., постановено по заявление на ответника И. А. , който като доказателство за правото на собственост приложил декларацията от 1956 г. за внесени земи в ТКЗС от общия наследодател, поземлената комисия признала на заявителя правото на възстановяване на собствеността, а с решение № 2* от 01.09.1994 г. възстановила на същия с план за земеразделяне четири имота с обща площ 33.442 дка.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира за правилна тази съдебна практика, според която при спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ когато наследник или част от наследниците на общия наследодател претендират да са получили собствеността от него, с това те признават правото му и следва да докажат своето придобиване. В настоящия случай ответникът, като е заявил спорните имоти за възстановяване в своя полза, не се е позовал на собствено придобивно основание, а е представил декларацията на общия наследодател от 1956 г. за внесени в ТКЗС земеделски земи. Възражението, че е погасил дълг на наследодателя си по облигационно правоотношение без връзка с придобиването на спорните имоти, също не насочва към основание за придобиване на право на собственост. Затова следва да се приеме за безспорно установено, че земеделските земи, внесени през 1956 г. в ТКЗС с. М. и възстановени с план за земеразделяне на ответника, са принадлежали към момента на кооперирането на общия на страните наследодател.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил и допълнително съображение за липса на идентичност между имотите, предмет на претенцията по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, и тези, възстановени на ответника с план за земеразделяне. По повод на това следва да се посочи, че съдът е допуснал смесване на искове с различно правно основание – по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ и по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Изхождайки от същността на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предмет на този спор могат да бъдат само имотите, притежавани към момента на кооперирането на земята, поради което и не е било необходимо изрично уточнение от ищците в този смисъл, а обстоятелството, че същите са възстановени с план за земеразделяне следва да се посочи в диспозитива на съдебния акт.
В обобщение, като постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ бъде уважен като основателен и доказан.
С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ищците – сега касатори, следва да се присъдят разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 357.72 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 491 от 07.07.2008 г. по гр. д. № 333/08 г. на Софийския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 270 от 07.01.2008 г. по гр. д. № 200/05 г. на Е. районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от А. А. А. – А. , М. А. Б., А. М. Б., М. /Марияна/ Я. А. и Л. Я. Ч. срещу И. А. А., че земеделските земи, находящи се в местностите: 1. “О” с площ 4.700 дка, III-та категория; 2. “Ж” с площ 3.100 дка, V-та категория; 3. “П” от 2.800 дка, V-та категория; 4. “Ч” от 3.500 дка, V-та категория; 5. “Б” от 2.600 дка, III-та категория; 6. “Ч” от 4.500 дка, V-та категория; 7. “Б” от 2.100 дка, III-та категория; 8.”В” от 0.600 дка, IV-та категория; 9. “Р” от 0.600 дка, V-та категория; 10. “М” от 1.000 дка, V-та категория; 11. “Р” от 2.500 дка, V-та категория; 12. “Р” от 2.300 дка, V-та категория; 13. “М” от 1.600 дка, V-та категория; 14. “К” от 1.300 дка, IV-та категория и 15. “Р” от 2.000 дка, V-та категория, всички в землището на с. М., признати за възстановяване с план за земеразделяне с решение по протокол № 2* от 18.01.1993 г. и предмет на решение № 2* от 01.09.1994 г. на поземлената комисия гр. Е.. нива от 22.848 дка, V-та категория, местност “Ж”, имот № 0* нива от 2.597 дка, V-та категория, местност “М”, имот № 0* нива от 7.398 дка, местност “Р”, имот № 0* и 4. нива от 0.599 дка, IV-та категория, местност “В”, имот № 0* възстановени с план за земеразделяне в полза на И. А. А., са били собственост към момента на образуване на ТКЗС в с. М. на общия на страните наследодател А/Атанаско/ Л. А. , починал на 16.02.1966 г.
ОСЪЖДА И. А. А. да заплати на А. А. А. – А. , М. А. Б., А. М. Б., М. /Марияна/ Я. А. и Л. Я. Ч. разноските за водене на делото във всички инстанции в размер на 357.72 /триста петдесет и седем лв. и 72 ст./ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: