Определение №789 от по ч.пр. дело №595/595 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

                  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 № 789
 
                            София, 28.07.2009 г.
 
                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А
 
    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на ………………………………. юли две хиляди и девета година в състав:
 
                                                                        Председател:Добрила Василева                          Членове:Маргарита Соколова
Л. Р.
 
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 891/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
 
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат В повереник на Р. В. Я., срещу въззивното решение от 20.02.2008 г. по гр. д. № 2787/07 г. на Софийския градски съд, с което в сила е оставено решение № 119 от 28.06.2007 г. по гр. д. №27529/06 г. на Софийския районен съд в частта, с която е допуснат до делба недвижим имот в гр. С., подробно описан, при равни права на съделителите, и в частта, с която е отхвърлен иск за делба на посочени движими вещи. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация Е. Н. Н. счита, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане, а по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна.
По предявения иск за делба на апартамент, придобит по време на брака между страните, който е прекратен с развод, въззивният съд приел за недоказано при заплащането на цената да са вложени средства, съставляващи лично имущество на ответницата по иска, сега касатор – чл. 21 СК. От тук съдът заключил, че възражението вещта да е нейна лична собственост, е недоказано и затова допуснал делба при равни части.
С оглед данните по делото и развитите касационни доводи следва да се приеме, въпреки липсата на изрично формулирани по този начин основания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че при преценката на основния спорен въпрос за влагането на лични средства в придобиването въззивният съд е действал в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ – основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За точното приложение на посочената норма не е достатъчно изброяването на събраните по делото доказателства. Нужно е при постановяването на съдебния акт те и да бъдат обсъдени, и то във връзка с доводите на страните, за да се отговори на въпроса дали всяка от тях е установила фактите и обстоятелствата, с осъществяването на които твърди да са възникнали претендираните от нея правни последици. Не е обсъдено каква стойност и значение за делото има конкретният придобивен способ – продажба на право на строеж. Пренебрегнати са данните, че първоначално страните са възнамерявали да придобият апартамент, разположен на първия етаж, който е и предмет на предварителния договор от 11.11.1998 г., с цена 15 500 щ. д. В такава валута са извършвани и разплащанията. В тази връзка се поставя и въпросът с коя придобивна цена на имота ще се съпостави приносът, ако влагането на лични средства е в щатски долари, а според н. а. № 11/99 г. за продажба на право на строеж, цената е заплатена в лева. Въпросът е от значение за точното приложение на чл. 21 СК и разглеждането на жалбата по същество би имало значение и за други подобни случаи в бъдеще, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
В частта, с която е отхвърлен иск за делба на част от движимите вещи, въведени като предмет на делото по реда на чл. 278, ал. 2 ГПК /отм./, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва изложение на предпоставките за допустимост.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 20.02.2008 г. по гр. д. № 2787/07 г. на Софийския градски съд в частта, с която в сила е оставено решение № 119 от 28.06.2007 г. по гр. д. № 27529/06 г. на Софийския районен съд в частта, с която е допусната делба на недвижим имот при равни части.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение в частта за отхвърляне на иск за делба на движими вещи.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 10.00 /десет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в отрито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top