О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 455
София, 26.05.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№78 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №532 от 29.09.08г. по гр.д. №646/08г. на П. окръжен съд е отменено решение №653 от 26.06.08г. по гр.д. №1243/07г. на П. районен съд и е отхвърлен предявеният от Х. Л. Г. срещу общинска с. „З” гр. П. и срещу община П. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Въззивният съд е приел, че след измененията на този законов текст с ДВ бр.13/2007г., правото на собственост може да се установява само с писмени доказателства. В случая е представена записка за вписване на нот.акт от 1927г., но този момент значително предхожда релевантния момент на образуването на ТКЗС. Освен това – имотът е включен в регулацията през 1959г., когато е и активното коопериране на земеделската земя в гр. П.. Н. е извод, че към този момент земята не е била земеделска и не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Х. Л. Г. Той поддържа, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ / ТР №2/96г., както и решение №1835-а от 02.11.95г. по гр.д. №2186/94г. на ІV ГО /. По другия съществен материалноправен въпрос за предмета на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ въззивното решение противоречало на приетото в решение №959/96г. по гр.д. №201/96г. на ВС, ІV ГО. И на последно място – била налице противоречива практика на съдилищата по чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, като с влязло в сила решение №87 от 02.07.97г. по адм.д. №1469/96г. на П. окръжен съд част от същия имот е бил възстановен в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, като съдът е приел, че са налице условията на чл.10, ал.7 от ЗСПЗЗ, а в настоящото производство за друга част от същата нива се отказва признаване на парвото на възстановяване на собствеността.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въпросът дали процесният имот с площ от 230 кв.м., който е част от по-голяма нива, е имал характер на земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС и съответно – дали подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ е разрешен противоречиво от съдилищата. С обжалваното в настоящото производство решение №532 от 29.09.08г. по гр.д. №646/08г. на П. окръжен съд е даден отрицателен отговор на този въпрос. Обратно – с влязло в сила решение №87/02.07.97г. по гр.д. №1169/96г. на П. районен съд по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ е прието за друга част от същата нива, че подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ; че нивата е внесена в ТКЗС през 1956г., а едва през 1959г. влиза в регулация – т.е. тя е имала земеделски характер към момента на образуване на ТКЗС. Различното разрешение, което са дали съдилищата по един и същ въпрос, макар и поставен за разглеждане в различни производства, налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №532 от 29.09.08г. по гр.д. №646/08г. на П. окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: