О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 17.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4096 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №213 от 05.03.08г. по гр.д. №1671/07г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №1622 от 28.05.07г. по гр.д. №9120/06г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от С. А. И. и П. Б. И. срещу “И” АД гр. В., Г. Т. Г. и П. И. Г. от гр. В. иск по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./ – било е признато за установено в отношенията между страните, че Г. Т. Г. и П. И. Г. не са собственици на недвижим имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. В., ул.”Д” №5, ет.4 и 5.
В. съд е приел от фактическа страна, че с предварителен договор от 01.08.98г., “М” ООД е обещало да продаде на ищцата С процесния апартамент. Договорът е сключен по време на брака на С. и П. И. . Този договор не е спазен, като с нотариален акт от 25.09.2000г. обещателят продал имота на трети лица – ответниците Г. Те от своя страна са го ипотекирали в полза на другия ответник по делото – “И” АД гр. В.. По отношение на този имот било насочено принудително изпълнение по изп.д. №12056/06г. на съдия-изпълнител при ВРС.
При тези данни от правна страна е прието, че предявеният иск по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./ е процесуално допустим. Трето лице по смисъла на този текст е всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението. Това може да бъде не само лице, което претендира, че е собственик на вещта, а и лице, което е купувач по предварителен договор и съответно – което има правен интерес от предявяване на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за сключване на окончателен договор за същия имот. По съществото на правния спор е прието, че ответниците, които носят доказателствената тежест, не са установили по несъмнен начин собствеността си върху процесния имот. Съдът се е позовал на влязлото в сила решение по чл.135, ал.1 от ЗЗД, с което е бил признат за относително недействителен по отношение на С. И. и П. И. договорът от 25.09.2000г., с който процесният недвижим имот е бил продаден от “М” ООД на Г. Т. Г., по време на брака му с П. Г.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от “И” АД гр. В.. Ж. счита за неправилен извода на въззивния съд, че ищците имат правен интерес от иска по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./, въпреки че не твърдят да са собственици на процесния имот. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Окръжният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос – кои лица имат правен интерес от иск по чл.336, ал.1 от ГПК /отм./. Дали това са само тези трети лица, които заявяват собственически претенции върху имота, предмет на принудителното изпълнение, или могат да бъдат и лица, купувачи по предварителен договор, който обаче все още не е бил обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД. Считат, че разглеждането на този въпрос от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците С. А. И. и П. Б. И. оспорват жалбата. Считат, че жалбоподателите не са изложили мотиви за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Окръжният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е формулиран от жалбоподателите. Няма съдебна практика, която да изяснява какво е съотношението на правата на лице, вписало искова молба по чл.19, ал.3 от ЗЗД от една страна и взискател, вписал възбрана върху същия недвижим имот в рамките на висящ изпълнителен процес за събиране на парично вземане. Тъй като конкретният правен спор по настоящото дело засяга именно тази проблематика, съдебният състав приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №213 от 05.03.08г. по гр.д. №1671/07г. на Варненския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 613,37лв. и да представи по делото вносната бележка, в противен случай жалбата ще му бъде върната.
След представяне на вносната бележка, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: