О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 997
София, 18.12.2009 год..
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2776 по описа за 2008г. по описа на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №190 от 08.04.08г. по гр.д. №180/08г. на Смолянския окръжен съд е оставено в сила решение №230 от 22.01.08г. по гр.д. №62/07г. на Ч. районен съд, с което е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. Г. К. срещу О. с. по земеделие и гори гр. Ч. иск по чл.13, ал.2 от ЗГЗДГФ.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим, тъй като за процесните гори не е постъпвало заявление за възстановяване на собствеността. Искът обаче е неоснователен, тъй като от представените по делото доказателства не може по категоричен начин да се установи правото на собственост на наследодателя на ищцата – върху тези гори към момента на национализацията им. Този извод е направен след обсъждане на доказателствата по делото:
– дневник на притежаваните имуществени дялове на ГПК „О”, започнат на 06.09.1941г. и завършен на 15.01.42г., от който е видно, че на стр.2, под №8 са вписани А. и Г. К. срещу гора в местн.”Г” от 14 дка, а на стр.17 под №41 са вписани Г. К. и Г. Ч. срещу гора от 4 дка в местн.”С”.
– списък на съпритежателите на ревир „О”, подписан от лесничей А. Ж. от 22.11.38г., в който под №65 на стр.3 фигурира Г. К. Ч. с 13,8 дка, отговарящи на 27 идеални дяла.
– списък на членовете на Г. производителна кооперация О. , които получават сума срещу идеалните дялове от добитите материали от стопанската 1946г., в който фигурира името на Г. К. Ч. , с отбелязване, че притежава 104 идеални дяла.
– списък на членовете-горовладелци на кооперация „О” с обозначение на дяловете им от 23.10.1941г., в който е отбелязано, че Г. К. Ч. притежава 104 идеални дяла.
Въззивният съд е констатирал, че в третия документ е отбелязано, че към 1946г. Гълъб К. Ч. има наследници, следователно – към момента на одържавяване на горите собственик е бил не той, а наследниците му, а съгласно чл.3, ал.1 от ЗВСГЗДГФ, собствеността се възстановява на лицата, от които земите са били отнети или на техните наследници и правоприемници.
Ищцата Е. Г. е подала касационна жалба срещу въззивното решение. В нея е изложила оплаквания за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, както и за нарушение на материалния закон – чл.3 от ЗВСГЗДГФ, вр.чл.1 от ЗН. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК и в допълнителното уточнение към него е посочила, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – за възможността да се възстанови собствеността по реда на ЗВСГЗДГФ на лице, починало преди национализацията на горите, което е притежавало гори в съсобственост с трети лица. Твърди се, че по този въпрос имало противоречива съдебна практика, израз на която са решение №156/27.11.07г. по гр.д. №135/07г. на Ч. районен съд; №129 от 17.03.04г. по гр.д. №84/03г. на Ч. районен съд и решение №959/22.04.06г. по гр.д. №201/95г. на ІV ГО на Върховния съд.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че във втората си част поставеният от касатора материалноправен въпрос не е съществен. Въззивният съд е отхвърлил предявения иск по чл.13, ал.2 от ЗГЗДГФ не защото в част от представените документи наследодателят фигурира като съсобственик на процесните гори, а защото от тези доказателства не може по категоричен начин да се установи самоличността на собственика – за гората от 4 дка в местн. „С” като собственици са вписани Г. К. и Г. Ч. , а за гората от 14 дка в местн.”Г” са вписани А. и Г. К. Проблемна според въззивния съд е не съсобствеността, а невъзможността да се установи по категоричен начин дали наследодателят е бил един от съсобствениците.
В първата си част посоченият материалноправен въпрос е съществен и се свежда до това дали искът по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗДГФ може да бъде уважен ако се установи, че посоченият в исковата молба собственик не е бил жив към момента на одържавяване на горите. Въпросът е съществен по конкретното дело, тъй като единият от мотивите на въззивния съд за отхвърляне на предявения иск е именно този – че Г. К. Ч. не е бил жив към момента на изготвяне на списъка на членовете на Г. производителна кооперация „О” от 1946г. Този въпрос действително е разрешаван противоречиво от съдилищата. Във влязлото в сила решение №129 от 17.03.04г. по гр.д. №84/03г. на Ч. районен съд, на което се е позовала жалбоподателката, съдът е уважил иск за признаване правото да се възстанови собствеността върху гори на Д. П. Ч. , починал на 19.10.1916г. – очевидно много преди одържавяването им. Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като има противоречива съдебна практика по посочения съществен материалноправен въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №190 от 08.04.08г. по гр.д. №180/08г. на Смолянския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: