О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 705
София, 16.07.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№432 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №610 от 09.10.08г. по гр.д. №276/08г. на Софийския окръжен съд е отменено решение №37 от 08.10.07г. по гр.д. №43/07г. на С. районен съд и е допусната делба на дворно място от 2962 кв.м., находящо се в строителния полигон на с. А., община С., местност „С”, съставляващо имот № 0* по картата на землището, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, между съсобственици и при квоти: 4028/8886 ид.ч. за К. Ч. С. , 2429/8886 ид.части за Х. Д. Х. и 2429/8886 ид.части за Г. Д. Х..
В. съд е приел, че страните по делото са наследници на Д. Х. С. – съответно – преживяла съпруга и деца от предходен брак. Бракът между наследодателя Д ищцата К е сключен през 1975г. През 1977г. Димитър Х. С. се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност върху дворно място от 1066кв.м., находящо се в с. А., при съседи: от две страни АПК – клоново стопанство С. , наследници на С. П. и С. С. , ведно с построената в мястото жилищна сграда. През 2006г. страните по делото са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност на 1896 кв.м., представляващи 1896/2962 ид.части от дворно място, цялото от 2962 кв.м., находящо се в строителния полигон на с. А., представляващо имот пл. №000312 по кадастралния план на селото. Прието е също, че имотът по нотариалния акт от 1977г. е част от имота по нотариалния акт от 2006г. Намиращата се в мястото къща е строена преди 1950г. от бащата на Д. Х. С. , който приживе е разделил имота си между своите синове.
При тези данни от правна страна е прието, че дворното място от 1066 кв.м. и построената в него къща са придобити по време на брака между наследодателя Д ищцата К са станали съпружеска имуществена общност. Съдът се е позовал на т.2 от ППВС №8/1980г. за да обоснове извода си, че е от значение фактът на изтичане на придобивната давност по време на брака, а не обстоятелството, че владението е започнало само от наследодателя Д. С. прекратяване на брака със смъртта на Д. С. през 1998г., имуществената общност се е прекратила при равни дялове, като всеки един от тримата му наследници получава равен дял – по 1/3 ид.част от наследствената ? ид.част от имота. Прието е също, че нотариалният акт от 2006г. се основава на наследство и давност, от което следва, че молителите са се позовали на започнала да тече в полза на техния наследодател придобивна давност и присъединяване на собственото владение по чл.82 от ЗС. Тъй като в нотариалния акт квотите на съсобственост не са определени, съдът е приел, че те са равни – по 1/3 ид.част. Прието е, че квотите на съсобственост в целия имот са 4028/8886 ид.ч. за К. Ч. С. , 2429/8886 ид.части за Х. Д. Х. и 2429/8886 ид.части за Г. Д. Х..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Г. Д. Х.. В нея се оспорва извода на въззивния съд, че имотът по констативния нотариален акт от 1977г. е станал съпружеска имуществена общност. Жалбоподателят счита, че съпругата К няма принос в придобиването му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че по въпроса за придобивната давност на този имот въззивното решение противоречи на т.6 от ППВС №4/15.03.78г. по гр.д. №6/77г. / в която се разисква забраната по чл.29, ал.1, т.1 от ЗСГ за придобиване по давност на имот по чл.15, за който се е прилагал Законът за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти/; на решение №151 от 04.03.92г. по гр.д. №1235/91г. на І ГО на ВС, решение №776 от 30.11.05г. по гр.д. №523/05г. на І ГО на ВКС, третиращи въпросите за последиците от изтичане на придобивна давност по време на брака, в хипотезата на чл.82 от ЗС, когато единият от съпрузите присъединява владението си към това на своя наследодател, както и няколко решения на ВКС, засягащи общата постановка, че са общи вещите и правата върху вещи, които са придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос. Освен това се поддържа, че по поставения материалноправен въпрос е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице само основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивното решение не противоречи на разрешението по т.6 на ППВС №4/15.03.78г. по гр.д. №6/77г., тъй като имотът по констативния нотариален акт от 1977г. е бил застроен с жилищна сграда още преди 1950г. и не е попадал в приложното поле на ЗРПВПВННИ. Не е съществувала забраната на чл.29, т.1 от ЗСГ /отм./ за придобиването му по давност, или пък на чл.29, т.4 от ЗСГ, доколкото по делото има данни, че Д. С. е осъществявал владение върху имот, който преди това е бил владян от неговия баща и следователно попада в изключението по чл.15 от ЗСГ. Въпросите, които обуславят изхода на спора по настоящото дело не са свързани с проблематиката на соченото постановление на ВС.
Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за придобиване на имот по давност по време на брака има разрешение, дадено с ППВС №8/80г., което служи за ръководство на съдилищата. Поставя се въпросът дали в това постановление се включва и хипотезата, при която давностното владение е установено преди брака само от единия от съпрузите, при условията на чл.82 от ЗС – чрез присъединяване на владението на неговите родители, а давността е изтекла по време на брака. Този въпрос е значим от гледна точка на развитието на правото, тъй като може да възникне и по други дела, ето защо обжалваното решение следва да се допусне до касационно разглеждане.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №610 от 09.10.08г. по гр.д. №276/08г. на Софийския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25лв., в противен случай жалбата ще му бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: