О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 230
София, 16.03. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и десета година в състав:
Председател:Добрила Василева
Ч. :Маргарита С.
Г. Г.
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1711/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Т от АК гр. Х., пълномощник на Е. Д. Б., срещу въззивното решение № 174 от 10.07.2009 г. по в. гр. д. № 220/09 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 124 от 02.10.2008 г. по гр. д. № 327/07 г. на С. районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на сглобяем павилион за кафе-аперитив и навес, находящи се в гр. С. в кв. 31 – кв. “К” и на движими вещи: стенни шкафчета като част от кухненското обзавеждане, електрически котел за отопление, котел за отопление с дърва и въглища, външни ПВС щори 9 броя, радиатори за отопление 7 броя и корнизи от масивно дърво 2 броя. Относно предпоставките за допускане на касационното обжалване са поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация М. И. Б. и Е. “Четира И. Ж. Бакалова А. Г. ” не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
По иска за делба на павилиона, поставен първоначално като временна постройка на основание чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, а впоследствие разширен чрез пристрояване, съдът приел, че вещта е собственост на търговеца с фирма Е. “Четира И. Ж. Бакалова- А. Г. ”, участващ в делото като трето лице-помагач на ответника. Характерът на самата постройка и начинът на нейното стопанисване налагат извода, че тя съществува и функционира като заведение, част от търговското предприятие и дейност на едноличния търговец. Същият е закупувал строителни материал за изграждането й и средства, реализирани от печалбата на самото заведение, са вложени за разширяване на заведението в монолитна постройка. Оттук съдът заключил, че вещта не е притежавана в съпружеска имуществена общност между бившите съпрузи и не е съсобствена между тях понастоящем.
По иска за делба на движимите вещи, трайно прикрепени към жилището – собственост на родителите на ответника, съдът приел, че тяхното отделяне би довело до повреждане както на вещите, така и на самото жилище, от което заключил, че имат характер на вещи по чл. 97 ЗС.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложимостта на ТР № 2 от 2001 г. на ОСГК на Върховния касационен съд по отношение на вещ, възникнала като временна постройка по време на брака между съделителите по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ /отм./, разширена впоследствие със средства от търговската дейност на едноличен търговец – различен от съпрузите, сега съделители.
В частта, с която искът за делба на част от движимите вещи е отхвърлен, касационно обжалване не следва да се допуска. Формулираният с изложението материалноправен въпрос, че спорните вещи могат да бъдат демонтирани, което ги определя като движими вещи, годен предмет на делба, действително е съществен за изхода на делото по иска за делбата им, но липсват хипотезите, при които да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по приложението на чл. 97 ЗС. П. от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. По приложението на посочения текст има богата и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, илюстрирана и с представеното решение № 935 от 28.06.1993 г. по гр. д. № 2086/92 г. на ВС, IV-то г. о., според която правнорелевантно е това присъединяване, при което отделянето на присъединената вещ от главната не може да стане без повреждане на главната вещ. Даденото от въззивния съд разрешение е в съгласие с тази практика, предвид заключението на вещото лице, че при демонтирането ще се увредят тези части от сградата, към които вещите са трайно прикрепени. Решение № 540 от 30.07.1997 г. по гр. д. № 297/97 г. на ВС, I-во г. о., разглежда различна хипотеза – пристрояване на сграда, а решение № 479 от 02.10.1986 г. по н. д. № 476/86 г. на ВС, I-во н. о., като постановено по наказателно дело не може да бъде съобразено поради различния предмет на правораздаване- аргумент от чл. 110, т.т. 2 и 3 ЗСВ.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 174 от 10.07.2009 г. по в. гр. д. № 220/09 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която в сила е оставено решение № 124 от 02.10.2008 г. по гр. д. № 327/07 г. на С. районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на сглобяем павилион за кафе-аперитив и навес, находящи се в гр. С., в кв. 31 – кв. “К”.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно решение в частта за отхвърляне на иск за делба на следните движими вещи: стенни шкафове като част от кухненско обзавеждане, електрически котел за отопление, котел за отопление с дърва и въглища, външни ПВС щори – 9 броя, радиатори за отопление – 7 броя и корнизи от масивно дърво – 2 броя.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 30.00 /тридесет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: