О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1360
София, 15.12.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и девета година в състав:
Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова
Г. Г. ва
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1250/09 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат С. Р. М. – пълномощник на Т. В. И., срещу въззивното решение от 06.04.2009 г. по гр. д. № 4178/03 г. на Софийския градски съд. Поддържа се основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречива практика на съдилищата по въпросите за валидността на договор, сключен от председателя на Управителния съвет /УС/ на ЖСК въз основа на овластяване в устава или с изрично решение на общото събрание на кооперацията за извършване на определено действие, и за възможността второинстанционният съд да влоши положението на жалбоподателя, щом не е подадена жалба от другата страна.
Ответниците М. М. К. и “З” Е. гр. С. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решението от 18.02.2003 г. по гр. д. № 5570/99 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявен от касатора иск по чл. 38а ЗЖСК за предаване владението върху апартамент № 49 във вход “Г”, ет. 5, в жилищен блок № 5, заедно с мазе № 11 и съответните идеални части от общите части на сградата и припадащата се част от дворното място, съставляващо парцел **** от кв. 133-Д в местността “К”, с площ от 8 500 кв. м.
Решаващите мотиви за отхвърляне на иска са свързани с валидността на н. а. № 183/94 г., с който С. на българските художници /СБХ/ дарява на ЖСК “Български художник” 1/10 ид. ч. от недвижим имот, целият с площ от 20 595 кв. м., и н. а. № 184/94 г., с който СБХ продава на същата кооперация 9/10 ид. ч. от гореописаното място. Изложени са съображения за нарушаване императивната норма на чл. 32, ал. 1 ЗЖСК, според която ЖСК се представлява от управителния съвет, докато в случая изявлението за приемане на дарението е направено от председателя на УС, без да е установено от приложените нотариални актове или в хода на съдебното производство последният да е упълномощен да действа от името и за сметка на етажната собственост. Съдът приел и, че общото събрание на ЖСК не е компетентно да изразява правновалидна воля от името на ЖСК, поради което решението от 06.11.2004 г. за потвърждаване на волеизявленията на УС и на председателя на УС не е породило действие. Оттук съдът заключил, че липсва валидно прехвърляне на право на собственост, респективно ЖСК не е собственик на сградата, в която е спорният по делото обект, по приращение – чл. 92 ЗС.
Налице са предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия поставен въпрос. С решение № 429 от 01.07.1996 г. по гр. д. № 197/96 г. на ВС на РБ, петчленен състав, е прието, че не е нищожен поради противоречие с императивна норма на закона – ЗЖСК, предварителен договор за продажба на магазин, изграден в ЖСК, като сключен от лица без представителна власт, ако е налице овластяване в устава или изрично решение на общото събрание на кооперацията за извършване на това действие.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по втория повдигнат въпрос. Ответницата не е подала жалба срещу първоинстанционното решение, тъй като предявеният срещу нея иск е отхвърлен. Поради това и във възражението си срещу въззивната жалба на ищеца тя е изразила само несъгласие с част от мотивите на първоинстанционния съд. Мотивите не могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване, отделно от решението по съществото на спора. Не съществува процесуална пречка въззивният съд, възприемайки изцяло крайния правен извод в обжалваното пред него решение, да изложи други съображения, с които да мотивира същия правен резултат. Това не съставлява влошаване на положението на въззивника, както се твърди сега от същия в качеството му на касатор. Затова р. № 718 от 31.07.1985 г. по гр. д. № 425/85 г. на ВС, IV-то г. о., и р. № 106 от 17.01.1983 г. по гр. д. № 3598/82 г. на ВС, I-во г. о., които касаят частично уважаване на искове или на съединени такива, са неотносими към разглеждания случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 06.04.2009 г. по гр. д. № 4178/03 г. на Софийския градски съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 15 /петнадесет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: