О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 02.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4632 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №140 от 02.04.08г. по гр.д. №158/08г. на Софийски градски съд, ІV В състав, е отменено решението от 16.11.07г. по гр.д. №7244/05г. на Софийски районен съд, 74 с-в и са уважени предявените от С. Д. С. срещу М. Л. К. искове по чл.42, б.”б”, вр.чл.25, ал.1 от ЗН и по чл.42, б.”в” от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 30.11.02г.
Въззивният съд е приел, че със саморъчно завещание от 08.05.02г. Мария А. Д. е завещала на ищцата С цялото си движимо и недвижимо имущество, включващо апартамент в гр. С., ул.”В” №46, ет.2, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет и две антрета. С последващо завещание от 30.11.02г. Мария Д. е завещала на ответника М същия апартамент. Прието е, че първото завещание е написано и подписано от М. Д. , поради което ищцата е активно легитимирана да води иск за прогласяване нищожността на завещанието на ответника. За да достигне до този извод съдът се е позовал на приетото във въззивната инстанция заключение на вещото лице, че завещанието от 08.05.02г. е автентично, ако се изхожда от част от сравнителния материал по делото – три писма от 2001г. и 2002г., които са оспорени от ответника с твърдения, че не изхождат от завещателката. Въззивният съд е приел, че сравнителният материал е автентичен, като се е позовал на показанията на свидетеля Т. За да уважи предявените искове съдът е приел, че второто завещание от 30.11.02г. не е написано и не е подписано от означеното в него лице М. Д. , а освен това в него се съдържа възмездна клауза, поради което то не създава никакви права в полза на ответника М.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. К. В нея е изложено оплакване срещу извода на въззивния съд, че първото завещание от 08.05.02г. е написано саморъчно от завещателката. Жалбоподателят счита, че ищцата не е доказала в процеса активната си материалноправна легитимация, т.е. не е доказала по несъмнен начин, че в нейна полза е направено валидно завещание на процесния апартамент, поради което предявеният от нея иск по чл.42, б.”б” от ЗН следвало да бъде отхвърлен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като то е постановено в противоречие с практиката на ВКС, израз на която са решение №493 от 09.07.03г. по гр.д. №106/03г. на І ГО и №202 от 24.07.01г. по гр.д. №583/00г. на І с-в, съгласно които лицето, което се ползва от едно завещание, следва да установи неговата автентичност. Поддържа се, че съдът не е обсъдил част от заключението на вещото лице, че сравнен с почерка на М. Д. в документите, съдържащи се в пенсионната и преписка, почеркът на завещанието от 08.05.02г. бил различен и спрямо този сравнителен материал, първото завещание не е написано саморъчно от завещателката.
Ответницата С. Д. С. оспорва касационната жалба. Подробни доводи излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По делото се поставят два съществени процесуалноправни въпроса. На първо място – кой е активно легитимиран да води искове по чл.42 от ЗН и докъде следва да се разпростира проверката на съда за активната материалноправна легитимация – т.е. включва ли се в предмета на делото проверката на автентичността на завещанието, с което се легитимира ищецът и следва ли предявеният иск за прогласяване нищожността на завещанието на ответника да бъде отхвърлен, ако се установи, че завещанието, направено преди това в полза на ищеца, не е валидно. По този въпрос произнасянето на ВКС по повод конкретното дело ще допринесе за точното и еднакво приложение на процесуалния закон – т.е. налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Вторият съществен въпрос се свежда до това – може ли да се приеме, че лицето, което се ползва от едно саморъчно завещание, е доказало неговата автентичност, при наличие на спор относно автентичността на сравнителния материал, въз основа на който е изготвено заключението. По този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №140 от 02.04.08г. по гр.д. №158/08г. на Софийски градски съд, ІV В състав.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15лв. и да представи по делото вносния документ, в противен случай жалбата му ще бъде върната.
След представяне на вносната бележка, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: