О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 20.04.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1780 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 25.03.09г. по гр.д. №2972/08г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 03.06.08г. по гр.д. №24876/07г. на Софийски районен съд, с което по иска на Р. О. К. срещу В. Р. Т. е намалено на основание чл.30 от ЗН универсалното саморъчно завещание на С. Б. Т. от 06.10.02г. и е възстановена запазената част на ищцата от наследството в размер на 1/16 ид.част; отменен е за 1/16 ид.част констативният нотариален акт №86/2002г., с който ответницата се легитимира като изключителен собственик на апартамент в гр. С., ЖК „М”-2; отхвърлен е искът на другата ищца Е. О. К. по чл.30 от ЗН за намаляване на универсалното завещание и възстановяване на запазената и част от наследството на С. Т. и ищците са осъдени да заплатят разноски на ответницата.
Въззивният съд е приел, че наследници по закон на С. Т. са неговата съпруга В, синът му Б. Т. и ищците Р негови внучки, наследници по заместване на починалата му дъщеря Е. К. Стоил Т. е оставил универсално завещание в полза на съпругата си В. Т. Съгласно чл.29 от ЗН, ищците имат общо запазена част от наследството на С. Т. в размер на 1/4 , или по 1/8 за всяка от тях. Тъй като завещанието е универсално, то се намалява в дробна част, равна на запазената част от наследството. Доколкото процесният апартамент е бил придобит по време на брака на С. и В. Т. , завещанието е породило действие само за ? ид.част от него и двете ищци имат право да възстановят по 1/16 ид.част от апартамента. За да бъде уважен искът им обаче, те следва да са приели наследството на С. Т. Ищцата Р. К. е приела наследството с конклудентни действия – живяла е в процесния апартамент и е вършила в него подобрения със собствени средства. Другата ищца Е. К. обаче е била малолетна при откриване на наследството и не го е приела под опис, съобразно изискването на чл.61 от ЗН, затова тя не е придобила качеството на наследник и няма право да иска възстановяване на запазената част от наследството.
Касационни жалби срещу въззивното решение са подали и двете страни.
Ищцата Р. К. обжалва решението в частта, с която искът и по чл.30 от ЗН е бил уважен само за 1/16 ид.част от наследството на С. Т. , вместо за 1/8 ид.част от него. Счита, че по въпроса за размера, в който следва да се извърши намалението при наличие на универсално завещание, въззивното решение противоречи на решение №657/95г. от 01.12.95г. по гр.д. №636/95г. на ВС, І ГО и решение №752 от 10.1994г. по гр.д. №628/1994г. на І ГО на ВС.
Ищцата Е. К. , действаща лично и със съгласието на баща си О, оспорва решението в частта, с която искът и за намаляване на завещанието на С. Т. е бил отхвърлен. Счита, че по въпроса дали неприелият под опис недееспособен може да упражни правото си по чл.30 от ЗН въззивното решение противоречи на решение №2245/17.09.1960г. по гр.д. №4608/60г. на І ГО на ВС и на решение от 11.02.04г. по гр.д. №5679/02г. на СГС, ІІ ГО. Освен това – от принципно значение за развитието на правото е ВКС да се произнесе по въпроса дали под недееспособни чл.61 от ЗН има предвид и ограничено дееспособните, съответно – непълнолетните, както и дали изискването към тях да приемат наследството под опис ги лишава от възможността да го приемат с друг неформален акт и съответно – да упражнят правото си по чл.30 от ЗН.
Ответницата В. Т. обжалва решението в частта, с която е бил уважен искът на ищцата Р до размер на 1/16 ид.част от наследството на С. Т. По въпроса кога е налице мълчаливо приемане на наследството, въззивното решение противоречало на решение №54 от 03.05.61г. по гр.д. №36/61г. на ОСГК на ВС и на решение №596/12.06.91г. по гр.д. №353/91г. на І ГО на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че по жалбите на ищците е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса в каква част следва да се извърши намалението на едно универсално завещание въззивното решение противоречи на посочените от жалбоподателката Р. К. решения №657/95г. от 01.12.95г. по гр.д. №636/95г. на ВС, І ГО и №752 от 10.1994г. по гр.д. №628/1994г. на І ГО на ВС.
Въпросите, които поставя жалбоподателката Е. К. , следва да намерят своето разрешение при допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, тъй като по основния въпрос – дали недееспособният, който не е приел наследството под опис, губи автоматично правото си по чл.30 от ЗН, въззивното решение противоречи на приетото в решение №2245/17.09.1960г. по гр.д. №4608/60г. на І ГО на ВС.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателката В. Т. въпрос кога е налице мълчаливо приемане на наследството на едно лице. Отговорът на този въпрос зависи от конкретните обстоятелства по всяко дело, затова не може да се приеме, че посочените от жалбоподателката решения влизат в противоречие с обжалваното в настоящото производство решение на въззивния съд. В решение №54 от 03.05.61г. по гр.д. №36/61г. на ОСГК на ВС се подчертава, че всички действия и волеизявления на наследника следва да бъдат конкретно преценени и това е общата рамка, която може да бъде поставена. В настоящия случай въззивният съд е извършил такава конкретна преценка на действията на Р. К. и е изложил съображения защо приема, че с тях тя е изявила волята си за приемане на наследството на своя дядо С. Т. В решение №596/12.06.91г. по гр.д. №353/91г. на І ГО на ВС е подчертано, че двусмислени действия, от които могат да се направят други изводи, не сочат на приемане на наследството. Тук отново се дава едно общо правило, като във всеки конкретен случай следва да се преценява дали действията на наследника недвусмислено сочат на приемане на наследството. Доколкото обаче в съдебната практика се приема, че заявяването на претенция по чл.30 от ЗН представлява действие по приемане на наследството /напр. решение №2245/17.09.1960г. по гр.д. №4608/60г. на І ГО на ВС/, обжалваното въззивно решение е съобразено с тази практика и затова не следва да се допуска касационното му обжалване в тази част на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.03.09г. по гр.д. №2972/08г. на Софийски градски съд в частта, с която искът на Р. К. по чл.30 от ЗН е бил уважен само за 1/16 ид.част от наследството на С. Т. , както и в частта, с която искът на Е. К. по чл.30 от ЗН е бил отхвърлен.
Указва на жалбоподателките в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС по 25 лв. държавна такса и да представят вносните документи, в противен случай жалбите им ще бъдат върнати.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на първо гражданско отделение след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.03.09г. по гр.д. №2972/08г. на Софийски градски съд по жалбата на В. Р. Т.. О. не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: