О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1073
София, 25.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№873 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №556 от 30.05.08г. по гр.д. №976/07г. на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решение №2018 от 04.08.06г. по гр.д. №5567/2000г. на Варненския районен съд, ХХІ с-в, е допусната делба на 24 жилища, 7 гаража, 2 магазина и 1 ателие, находящи се в сградата, построена в УПИ ХІІІ-5,6, кв.41, подрайон 18 на гр. В., между съсобственици и при квоти: 88/576 ид.ч. за А. И. А., 24/576 ид.ч. за З. Ц. А. , 81/576 ид.ч. за Л. Д. Г. , 27/576 ид.части за Д. С. Г., 75/576 ид.ч. за Б. Д. Д., 36/576 ид.ч. за Б. Д. Д. и Ц. П. Д. в СИО, 24/576 ид.ч. за Е. К. Д., 24/576 ид.ч. за Д. Г. Д., 24/576 ид.ч. за В. Г. Д., 176/576 ид.ч. по равно за Г. Д. П. и А. Д. П.. Д. е делба и на дворното място между изброените лица и други съсобственици. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която искът за делба на жилищната сграда е бил отхвърлен по отношение на останалите ответници.
Въззивният съд е приел, че към 1994г. съсобственици на парцела, върху който впоследствие е построена процесната жилищна сграда, са били следните лица: А. И. А., З. Ц. А. /по силата на прекратена СИО с А. А. /, И. И. А. /заместена в процеса от наследниците си Г. Д. П. и А. Д. П./, Л. Д. Г. , Д. С. Г., Б. Д. Д., Б. Д. Д. и Ц. П. Д. в СИО, Е. К. Д. и Д. Г. Д.. К. този момент ищецът В. Г. Д. не е бил съсобственик на дворното място, тъй като делът му е бил възложен по реда на чл.288, ал.2 от ГПК /отм./ на Е. К. Д. и Д. Г. Д., с влязло на 29.07.1992г. решение по гр.д. №1004/92г. на ВОС.
С нот.акт №155, т.VІІІ, н.д. №2794/94г. съсобствениците на дворното място, с изключение на З. Ц. А. и Ц. П. Д., са учредили на “С” О. правото на строеж за изграждане на четириетажна жилищна сграда, като са си запазили и взаимно са си учредили право на строеж върху част от обектите в нея. Сградата е била завършена в груб вид през м.август – септември 1995г., като преди и след това има извършени множество прехвърлителни сделки с обектите в нея, включително и препродажби.
На 14.05.1997г. е сключен договор за доброволна делба на процесната сграда, между А. И. А., И. И. К. /Андреева/, Л. Д. Г. , Б. Д. Д., Ц. П. Д., Д. С. Г., Е. К. Д., Д. Г. Д., “С” О. /което преди това е придобило собственост върху ид.част от дворното място/, Г. Д. Ж. и С. И. П., като обектите в сградата са разпределени съобразно уговореното в акта за учредяване на право на строеж.
Междувременно ищецът В. Г. Д. е подал молба по чл.288, ал.7 от ГПК /отм./ за обезсилване на възлагателното решение, с което неговата ид.част от дворното място и една от съществуващите в него стари сгради е била възложена в общ дял на Е. Д. и Д. Д. и тази молба е била уважена с решение от 29.01.97г. по гр.д. №2525/90г. на ВРС, оставено в сила с решение от 31.10.97г. по гр.д. №946/97г. на ВОС. С влязло в сила определение от 19.05.98г. производството за делба по това дело е било прекратено, тъй като допуснатата до делба стара жилищна сграда не съществува, а на нейно място има нова сграда, построена от лица, които не участват в делбата.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че при сключване на договора от 1994г. за учредяване на право на строеж не са участвали всички съсобственици на дворното място, поради което той не е породил целените правни последици – съдът се е позовал на решение №2660/78г. на ВС, І ГО. Със завършване на сградата в груб вид, тя е станала собственост на собствениците на терена по силата на чл.92 от ЗС. Предвид тези изводи, съдът не се е занимавал с наведените от ищеца доводи за нищожност по чл.472, вр. чл.475, ал.3 от ГПК /отм./ на нотариалното действие, с което е оформен договорът за отстъпване на право на строеж. Прието е, че с обезсилване на възлагателното решение по гр.д. №2525/90г. на ВРС, съсобствеността върху 1/4 ид.част от имот пл. №6, включен в състава на общия парцел, се е възстановила между Е, Д. Д. и ищеца В. Д. По силата на приращението, В. Д. е станал съсобственик и на съответната ид.част от новопостроената сграда. В случая правата на третите лица, придобити въз основа на отстъпеното право на строеж и последващите прехвърлителни сделки не се запазват, тъй като договорът за право на строеж не поражда правно действие, съответно страните по него не са могли да прехвърлят валидно обекти от новопостроената сграда на трети лица. Не е породила правно действие и доброволната делба от 1997г., поради неучастие в нея на всички съсобственици на дворното място. Възраженията на част от ответниците за придобиване по давност на обекти в сградата са приети за неоснователни поради това, че към момента на предявяване на исковата молба не е изтекъл предвиденият в закона 10 г. давностен срок за недобросъвестните и 5 г. давностен срок за добросъвестните владелци, считано от съответните дати на установяване на владението.
Срещу въззивното решение са подадени пет касационни жалби. Въпросите, по които се иска допускане на касационно обжалване най-общо се следните:
– допустимо ли е само от някои от съсобствениците на дворното място да учредят в полза на трето лице право на строеж или на надстрояване и създава ли права такова учредяване. Позовават се на противоречива съдебна практика по този материалноправен въпрос, като освен решението на ВС, на което се е позовал въззивният съд, съществуват и решения в обратния смисъл – решение №1873/11.09.63г. на І ГО на ВС, решение №2513/19.12.69г. по гр.д. №1847/69г. на І ГО на ВС, решение от 06.11.2006г. по гр.д. №2398/05г. на ІV ГО на ВКС.
– допустимо ли е съдът служебно да обсъжда ненаведени от страните основания за недействителност на сделките и по този начин да излиза извън правния спор, така, както е очертан от страните. Въпросът се свързва с обстоятелството, че в случая въззивният съд служебно е разсъждавал върху правните последици на договора 1994г. за учредяване право на строеж, поради неучастие в него на всички съсобственици на дворното място, като действителното възражение на ищеца срещу него е останало неразгледано – за нищожност на нотариалното действие по чл.472, вр.чл.475, ал.3 от ГПК /отм./. Този въпрос жалбоподателите свързват с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, като се позовават на решение №620/93г. по гр.д. №211/93г. на І ГО, според което съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в онези рамки и по онзи начин, който е поискан от ищеца.
– кой може да иска обявяване на недействителността на една сделка по чл.22, ал.3 от СК и какви права поражда тя – сочи се решение №230 от 30.03.95г. по гр.д. №1378/94г. на ІV ГО на ВС. Въпросът е свързан с извода на въззивния съд, че договорът за учредяване на право на строеж не поражда права, поради неучастие на всички съсобственици /неучаствалата Ц. Д. е съпруга на Б. Д. – страна по този договор/.
– какви са последиците от обезсилване по реда на чл.288, ал.7 от ГПК /отм./ на възлагателно решение, когато след възлагането имотът е прехвърлен на трети лица. Този въпрос е свързан с основанието по чл.288, ал.1, т.1 от ГПК, като се поддържа, че въззивното решение противоречи на т.6, б.”д” от ППВС №7/73г., съгласно което в тази хипотеза приобретателите на имота запазват правата си, ако са ги придобили преди обезсилването, като заинтересованите лица могат да искат обявяване на прехвърлителната сделка за нищожна или относително недействителна спрямо тях.
– може ли да бъде придобито по давност право на строеж – поддържа се, че въззивното решение противоречало на приетото в решение №546/22.05.91г. по гр.д. №332/91г. на І ГО на ВС, 808 от 24.03.72г. по гр.д. №319/72г. на І ГО.
Ответникът в производството В. Г. Д. не взема становище по жалбите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали е нищожна сделката, с която само част от съсобствениците на дворното място учредяват право на строеж или право на надстрояване в полза на трето за съсобствеността лице, или тази сделка има правно действие при условията на чл.33 от ЗС. В едни от съдебните актове се поддържа, че сделката не поражда права, тъй като с нея не може валидно да се учреди право на строеж или право на надстрояване – решение №2660/78г. на ВС, І ГО, решение №1007 от 23.09.85г. по гр.д. №363/85г. на ВС, І ГО; решение №627 от 15.03.75г. по гр.д. №235/75г. на І ГО; решение №1426 от 20.09.02г. по гр.д. №1922/2001г. на ІV ГО на ВКС, а с други решения се приема, че всеки от съсобствениците може и самостоятелно да отстъпва право на строеж или надстрояване, съобразно притежаваните от него права и при условията на чл.33 от ЗС – решение №1873/11.09.63г. на І ГО на ВС, решение №2513/19.12.69г. по гр.д. №1847/69г. на І ГО на ВС.
Поставеният въпрос е един от тези, които обуславят изхода на спора по делото, ето защо наличието на противоречива съдебна практика по него е основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Останалите въпроси, които се повдигат в касационните жалби, ще бъдат разгледани в решението по съществото на спора, ако до тях се достигне, в зависимост от отговора на основния въпрос.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №556 от 30.05.08г. по гр.д. №976/07г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. и да представят вносната бележка, в противен случай жалбите им ще бъдат върнати.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: