О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София, 08.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№116 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №175 от 26.02.08г. по гр.д. №364/07г. на Варненския окръжен съд е отменено решение №3203 от 09.10.06г. по гр.д. №3080/05г. на Варненския районен съд и е отхвърлен предявеният от А. Г. И. срещу П. С. А., С. К. А. и Д. С. А. иск по чл.108 от ЗС – за отстъпване собствеността и предаване владението на имот пл. №933 с площ от 605 кв.м. по ПНИ на с.о.”Д”, находящ се в гр. В., кв.”В”, при граници – път, имоти № 9* и №1715.
В. съд е приел, че ищецът е собственик по наследство от А. Н. М. и по реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот, представляващ част от бивша нива с площ от 5,312кв.м. Спорната част е била дадена за ползване на първите двама ответници по реда на ПМС №26/1987г. Към 01.03.1991г. в имота е имало масивна дървена барака, поставена върху бетонов фундамент, състояща се от една стая с размери 3 на 4 м., без вода и електричество, която не представлява сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо, дори да се приеме, че те са изкупили имота по реда на този текст, за което не са представени доказателства по делото, това закупуване е незаконосъобразно и не поражда права. Съответно – такива права те не биха могли да прехвърлят и на третата ответница с нотариалния акт за дарение №41 от 03.07.1997г., на който се позовават. Тя обаче е придобила собствеността върху имота по давност, чрез упражняване на добросъвестно владение повече от 5г. след 18.11.97г. /чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ/, като давността е изтекла преди подаване на исковата молба по настоящото дело, която е от 21.06.05г. Прието е, че в случая са налице условията на чл.70, ал.1 от ЗС, тъй като владението на Д. А. е основано на годно правно основание, без тя да знае, че праводателите и не са били собственици.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от А. Г. И.. В изложението към нея се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Същественият материалноправен въпрос според него е дали дарението на чужда вещ е нищожно или не. Сочи противоречива практика на ВС и ВКС по този въпрос – решение №1174/11.11.1985г. по гр.д. №518/85г. на І ГО; решение №1543 от 30.10.02г. по гр.д. №1898/01г. на ВКС и решение №203 от 23.06.95г. по гр.д. №1336/95г. на ІІ ГО.
Ответниците в производството П. С. А., С. К. А. и Д. С. А. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение не следва да се допуска до касация, тъй като от една страна въпросът за валидността на дарението по нот.акт №41/97г. не е бил поставян в инстанциите по същество, въззивният съд не е излагал мотиви по този въпрос, а от друга страна не е налице противоречива практика по приложението на чл.70, ал.1 от ЗС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставеният материалноправен въпрос е съществен, тъй като когато се прилага чл.70, ал.1 от ЗС винаги се преценява валидността на придобивното основание, на което се основава владението. По въпроса за действителността на договор за дарение, който има за предмет чужда вещ действително е налице противоречива съдебна практика, което пък е основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №175 от 26.02.08г. по гр.д. №364/07г. на Варненския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25,41лв. и да представи вносния документ, като в противен случай жалбата ще му бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: