О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 23.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1553 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1029 от 09.06.09г. по гр.д. №728/2009г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №45 от 16.02.09г. по гр.д. №801/08г. на А. районен съд, с което са били отхвърлени предявените от И. Л. Л. срещу Б. К. Г. искове по чл.108 и чл.109 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД – за предаване владението на реална част с площ от 213 кв.м. от имот №99087.224.20, находящ се в землището на кв.”Г”, община А. за премахване на поставената от ответника ограда, навлизаща в имота на ищеца и за присъждане на обезщетение за ползването на спорната част.
Въззивният съд е приел, че имотите на ищеца и на ответника не са съседни, между тях се намира имот на общината, няма доказателства ответникът да е навлязъл в имота на ищеца и затова предявените искове са неоснователни.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца. В нея се поддържа, че в отговора на исковата молба и в приложената към него скица се съдържа признание на ответника, че е навлязъл в имота на ищеца и владее спорната част. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса следвало ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и доводи на страните и по-конкретно – признанието на ответника, съдържащо се в писмения му отговор и скицата към него. Същото основание се поддържа и по въпроса за „точното и правилно възприемане на заключението на вещото лице”.
Ответникът в производството оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че по въпроса за задълженията на първоинстанционния съд, произтичащи от чл.145 и чл.146 от ГПК, както и за съответните задължения на въззивната инстанция, когато са допуснати нарушения на тези текстове при разглеждането на делото в първостепенния съд, е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Действащият ГПК съдържа редица отклонения от отменения по отношение на служебните задължения на съда при разглеждане на делото. Текстовете са нови, по тях няма формирана практика на ВКС и затова разглеждането на конкретния спор от касационния съд ще бъде от значение за точното прилагане на тези законови разпоредби и за развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1029 от 09.06.09г. по гр.д. №728/2009г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на жалбоподателя да внесе в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ВКС и да представи вносния документ в същия срок, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: