Определение №494 от по нак. дело №615/615 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н И  Е
 
N  494
 
София, 12.05.2009г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май………………………………………..
две хиляди и девета година в състав:
 
                                                                   Председател:   ТАНЯ МИТОВА                                                                                                Членове:    АНИ САРАЛИЕВА
                                                                                            ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря…………………………….…..………………………………………………… в присъствието на прокурора …………………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………..
гр.дело N 25/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
М. Б. К. от София, чрез пълномощника си адв. М. Б. от АК-София, е подала касационна жалба срещу решение № 266 от 2.07.2008 година по гр.д. N 127/2008 година на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение № 289 от 27.11.07г. по бр.д. № 3743/2006г. на Софийския районен съд, 82 състав в частта, с която е постановено, че след прекратяването на брака касаторката ще носи предбрачното си фамилно име – Ж.
Ответникът В. К. К. от София оспорва жалбата по съображения, изложени във възражение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от легитинирано лице. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, на които текстове се позовава касаторката, поради следното:
В изложението се съдържа оплакване за допуснати нарушения по съществени процесуалноправни въпроси, които са довели до преклудирине на определени процесуални права на касаторката, свързани с даване ход на делото в нейно отсъствие при депозиран болничен лист, а след това и поради служебна ангажираност. Това попречило да изрази становището си по иска за развод, да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, да предяви насрещен иск за развод по изключителна вина на ищеца, за позването на семейното жилище и за фамилното име. На второ място въззивният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, върнал приложени към жалбата писмени доказателства и не се произнесъл по искане за събиране на гласни доказателства, свързани с обществената известност на касаторката с брачното име – К.
Поставените въпроси са съществени, а по втория от тях касационния състав намира основание за допускане на касационно разглеждане. Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като решението е постановено в противоречие със задължителна практиката на ВКС. Такава задължителна практика на ВКС касаторката е свързала с приложението на ТР №1/2001г., в което е прогласена принципната възможност за представяне на нови доказателства пред въззивната инстанция. В случая тя е представила пред въззивния съд множество писмени доказателства, описани в жалбата й, както е поискала и допускане на гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че е известна в обществото и професионалните среди с името К. Въззивният съд е върнал писмените доказателства по съображения, че са неотносими към процеса, а за гласните не се е произнесъл. Въпреки това е дал ход на устните състезания, а в решението е посочил, че по делото не е установено жената да заема такива длъжности, които да са я направили известна в обществото. Лишаването на ищцата от възможност да доказва спорния факт, обаче, е съществено процесуално нарушение, тъй като принципно неправилно е становището на въззивния съд, че „длъжността” на човека определя обществената му значимист и само въз основа на нея може да се поддържа наличие на предпоставките по чл.103, ал.2 СК. Освен това коя длъжност е значима, в смисъла на разпоредбата, зависи от данните по делото за всеки конкретен случай, съответно този въпрос не може да се предрешава от съда преди събирането на относимите доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 266 от 2.07.2008 година по гр.д. N 127/2008 година на Софийски градски съд.казва на касаторката в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса от 30 лева.
При изпълнение на указанието насрочва делото за 25.03.2010г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:1.
 
2.

Scroll to Top