О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 198
София, 25.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари……………………
две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря……………………..…………………………………………………………… в присъствието на прокурора..….………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА………………………
гр.дело N 1654/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
А. А. К. от гр. К., чрез пълномощника си адв. Ст. М. от САК, е подал касационна жалба срещу решение от 1.07.2009 година по гр.д. N 3517/2008 година на Софийски градски съд. С него е отменено решение от 5.08.2008г. по гр.д. № 9111/2008г. на Софийския районен съд, 79 състав и е постановено друго по съществото на правния спор, като са отхвърлени исковете на касатора срещу М. на з. и х. –София, за отмяна на незаконно уволнение и възстановяване на заеманата преди това длъжност „председател” на ПК-Крумовград, а е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3376 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответникът М. на з. и храните-София не е заявил становище.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване и в касационната жалба не е формулиран ясен въпрос, но по тълкувателен път може да се достигне до извод, че той е свързан със законността на прекратяването на трудово правоотношение на основание чл.325, т.12 КТ при положение, че не са изтекли сроковете по §4 ПЗР от ЗДСл, в които служителят е заявил или може да заяви, че желае да заеме съответната държавна служба. Поставени са и въпросите дали несъответствието между правните и фактическите основания за уволнението има за последица неговата незаконност, както и чия е доказателствената тежест за установяването на отрицателния факт за оставянето на работника или служителя без работа. Касаторът поддържа, че искането трябва да се разгледа на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС /р. № 390/21.04.2008г. по гр.д. № 2175/07г. на ВКС, състав на Vг.о. и р. №2301/24.01.2007г. по гр.д. № 947/04г. на ВКС, състав на III г.о./, както и защото поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационно обжалване следва да се допусне по първите два въпроса, по които действително съществува противоречива практика на съдилищата. По въпроса за доказателствената тежест по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ съдебната практика е последователна и категорична – оставането на работника или служителя без работа е елемент от фактическия състав на разпоредбата и подлежи на установяване с всички доказателствени средства от работника или служителя по общото правило на чл.127, ал.1 ГПК /отм./, сега чл.154, ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 1.07.2009 година по гр.д. N 3517/2008 година на Софийски градски съд само по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Нсрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.06.2010г. с призоваване на страните. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.359КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.