О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 1233
София, 13.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври………………………………..
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………. в присъствието на прокурора ………….…………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 758/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
„П” А. , София, чрез пълномощника си адв. Ст. Кръстев от САК, е подал касационна жалба срещу решение № 4 от 8.01.2009г. по гр.д. N 349/2008г. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 361 от 14.08.08г. по гр.д. № 299/07г. на районен съд – Ловеч в частта, с която И. Д. Д. от с. М., област Ловешка, е осъден да заплати на касатора сумата 4118 лева, ведно с мораторна и законна лихва върху тази сума и разноски по делото. Вместо него е постановено друго, като е отхвърлен иска на „П” А. срещу И. Д. Д. от с. М., област Ловешка, за заплащане на посочената суми, която съставлява стойността на установена липси на винетки в ТО № 4*-Малиново – иск с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ.
Ответникът И. Д. Д. от с. М., област Ловешка, оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради следното:
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите, които следва да се обсъдят в контекста на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, на който текст се позовава касаторът. Те са свързани с това трябва ли пострадалият да предяви иск за вреди срещу всички лица, които солидарно му дължат обезщетение, или може да направи това само спрямо някои от тях? Чия е доказателствената тежест в производство по чл.207, ал.1, т.2 КТ при имуществена отговорност на МОЛ за липси на стоково-материални ценности и др.
По делото са представени решения на състави на ВКС и на въззивни съдилища, които обосновават становището му за наличие на противоречива практика по тях. В някои от тях, както и в разглеждано въззивно решение е прието, че доказателствената тежест по иска с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ е на работодателя и той трябва да установи в процеса факта на настъпване на липсите, техния размер и момента на настъпването или откриването им. Необходими били безспорни доказателства, че изчезването на процесните стикери е станало по време на смяната на материално-отговорното лице, тъй като то е подписало формално книгата за приемане и предаване, без да извърши фактическа проверка на наличността според отчета на продажбите и др. В приложени решения на ВКС пък е прието, че доказателствената тежест за липси е обърната и отчетникът, за който се твърди, че е причинил щетата, трябва да докаже, че няма липса или ако има такава – не я е причинил виновно.
Изложеното налага да се допусне разглеждането на касационната жалба, поради което Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4 от 8.01.2009г. по гр.д. N 349/2008г. на Ловешкия окръжен съд.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса от 84 лева в 7-мо дневен срок от съобщението.
При изпълнение на указанието насрочва делото за разглеждане в съдебно заседание на с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.