О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 331
София 05.03.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 6889/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №16433 от 18.08.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №4372/2014 г., с което е потвърдено решение от 06.12.2010 г. на Софийския районен съд по гр.д. №35142/2010 г. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на П. Ц. Г., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ като неоснователни. Въззивният съд е приел, че между страните по делото е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „касиер – охранител паркинг”. Трудовият договор е прекратен със заповед №18 от 01.06.2010 г. на управителя на дружество – работодател на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за извършени нарушения на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а именно за периода от 02.07.2009 г. до 06.07.2009 г. Заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 01.06.2010 г. С докладна записка от 10.07.2009 г. на В. В. – електроинженер, управителят на дружеството е уведомен, че ищецът не се е явявал на работа за периода от 29.06.2009 г. до 10.07.2009 г. С писмо от 13.10.2009 г. синът на ищеца уведомил работодателя, че П. Ц. Г. е задържан по водено следствие във Франция и се намира в „Дом за временно задържани”. На 17.05.2010 г. ищецът бил поканен да се яви незабавно в офиса на дружеството и да даде писмени обяснения за неявяването си на работа в периода от 07.05.2009 год. до 17.05.2010 г. На 18.05.2010 г. ищецът депозирал писмени обяснения, в които посочил, че не се е явил на работа, тъй като е бил задържан във Франция в „Дом за временно задържани” през периода от 02.07.2009 г. до 11.05.2010 г. Неоснователно е възражението за неспазване сроковете по чл.194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Безспорно е по делото, че през периода от 02.07.2009 г. до 17.05.2010 г. ищецът не се е явявал на работа при ответника. Работодателят е бил уведомен на 13.10.2009 год. от сина на ищеца за задържането на последния във Франция. Следва обаче да се има предвид, че нямат действието на „откриване” по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ сигнали или неопределени „сведения” за извършването на някакво нарушение. От изготвената от служител на ответника докладна записка също не може да се приеме, че има узнаване от работодателя на извършеното дисциплинарно нарушение. За първи път работодателят е бил известен официално за задържането на ищеца със заповедта за освобождаване от 14.05.2010 г. и протоколът, съставен по искане на генералния директор на митници и непреки такси, които са приложени към депозираните от ищеца обяснения на 18.05.2010 г. При това положение трябва да се приеме, че процесните нарушения са открити едва на 18.05.2010 г. От тази дата е започнал да тече срокът по чл. 194, ал. 1 КТ, като към момента на налагане на дисциплинарното наказание – 01.06.2010 г. /датата на връчване на заповедта за уволнение/, не са изтекли 2 месеца. Не е изтекъл и пределният едногодишен срок по чл. 194, ал. 1 КТ, считано от датата на извършване на нарушенията. Нарушенията са извършени виновно, като вината е под формата на небрежност. Ищецът се е отнесъл небрежно към настъпването на последиците от поведението си – не е предвиждал, че може да не се завърне в България и да се яви на работа, макар да е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или е предвиждал настъпването им, но е мислел да ги предотврати. А доколкото няма данни, че воденото срещу него наказателно производство във Франция е прекратено или че е постановена оправдателна присъда с влязъл в сила съдебен акт, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че нарушенията на трудовата дисциплина се дължат на обективни причини, т.е., че не ги е извършил виновно.
Недоволен от решението е жалбоподателят П. Ц. Г., [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси: 1/ От кой момент започва да тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194, ал.1 КТ и какво се има предвид под откриване на нарушението по смисъла на същата разпоредба? 2/ Налице е виновно неизпълнение на задължения при задържане във връзка с водено наказателно производство или има обективна невъзможност от страна на работника или служителя да изпълнява трудовите си задължения? Твърди се, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представени са две решения на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по двата повдигнати въпроса съответно на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, тъй като те обуславят крайното решение на съда.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №16433 от 18.08.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №4372/2014 г.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
.