2
определение по ч.гр.д.№ 230 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София, 18.05.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 230 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. С., Х. М. С. и К. П. З. срещу определение № 216 от 30.01.2012 г. на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д.№ 37 от 2012 г., с което е потвърдено определение № 26 от 03.01.2012 г. на Благоевградския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 4147 от 2011 г. поради недопустимост на предявения по това дело иск с правно основание чл.109а от ЗС.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.
В писмен отговор от 02.05.2012 г. ответниците по частната жалба Х. А. Б. и К. Атанасова Б. оспорват същата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното определение на Благоевградския окръжен съд съответно на 03.02.2012 г., на 13.02.2012 г. и на 02.02.2012 г., а частната жалба е подадена на 08.02.2012 г./.
Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това и съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК определението на въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
В случая касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като в частната жалба и в така нареченото от жалбоподателите „изложение” те не са посочени нито материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, нито задължителна или незадължителна практика на съдилищата, на която обжалваното определение да противоречи, нито са обосновали защо произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, така както бе разяснено това в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на О. на ВКС /касае ли се за непълнота или неяснота в закона, за липса на съдебна практика по аналогични случаи или за настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на установената съдебна практика/. Само поради това касационното обжалване не следва да се допуска.
Независимо от горното следва да се отбележи, че по същественият за делото правен въпрос /допустим ли е иск с правно основание чл.109а от ЗС за урегулирани поземлени имоти/ има непротиворечива и последователна съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и на която обжалваното определение не противоречи.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 216 от 30.01.2012 г. на Благоевградския окръжен съд по ч.гр.д.№ 37 от 2012 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.