1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
София, 18 октомври 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №2882/2017 г.
Производството е образувано по частна жалба на Й. К. К., подадена чрез пълномощника му адвокат П. П., срещу определение №552 от 19.05.2017 г. по гр. дело №1786/2017 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение № 8515/24.11.2016 г. по гр.д.№ 606/2016 г. на Софийския градски съд. Прието е, че въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване за нищожен договор за продажба на наследство като привиден. В случая цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, с оглед стойността на договора – продажната цена от 1 500 лв. Жалбоподателят твърди, че наследственият дял на В. Б., чието наследство е предмет на договора, не е на стойност 1 500 лв., колкото е продажната цена. Неговата пазарна стойност е над 120 000 лв.
Ответниците по частната жалба М. Б. Н., Ц. В. И., В. С. Х., М. С. Х., И. И. Х., И. Георгиева Е., Е. Г. Х., оспорват жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
По същество правилно е направен извод в обжалваното определение, че съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е до 5 000 лв. Според практиката на ВКС, включително и представеното от жалбоподателя определение №136 от 09.06.2011 г. по гр. дело №201/2011 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая жалбоподателят като ответник по иска не е повдигал досега такъв въпрос. Освен това самият той е платил такса за обжалване пред въззивната инстанция в размер на 30 лв., т.е. като при цена на иска в размер на 1 500 лв. По принцип след първото заседание за разглеждане на делото подобни възражения са преклудирани, защото цената на иска в общия граждански процес е от значение за определяне родовата и фунционалната подсъдност, размера на дължимите държавни такса, евентуално и на разноските, дължими от страните. Следователно, недопустимо е спор относно този въпрос да се повдига едва в касационното производство, както е в случая. Освен това по делото не са събрани доказателства за пазарната цена на конкретните имоти, включени в наследството. Има само приета техническа експертиза, че посочени от ищеца недвижими имоти имат определена пазарна цена, но не и за идентичност на последните с имотите, описани в договора за продажба на наследство.
Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на ответниците по частната жалба не трябва да бъдат присъждани деловодни разноски, защото такива не са направени и поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №552 от 19.05.2017 г. по гр. дело №1786/2017 г. на Върховния касационен съд, IV г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.