О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 689
София 28.10.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело №5843/2013 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. н., [населено място], [община], и М. и., [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Ф. Е., срещу определение №719 от 20.06.2013 г. по ч. гр.дело №276/2013 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено определение №140 от 18.05.2013 г. на Златоградския районен съд по гр. дело №101/2012 г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото в частта относно предявения от жалбоподателите срещу М. М. Я. установителен иск за собственост за имот с пл. №***, кв.** по плана на [населено място] и по предявените от жалбоподателите срещу [община] и М. М. Я. като кмет на [община] искове за осъждането им да преустановят да извършват действия в имот с пл. №***, кв. ** по плана на [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищците не са изпълнили указанията на Златоградския районен съд за уточняване на обстоятелствата, на които се основават исковете им и по какъв начин ответникът М. Я. оспорва твърдяното от тях право на собственост върху недвижим имот, както и с какви действия ответниците им пречат да упражняват това право. В обжалваното определение са направени изводи, че твърденията за изявления на М. Я. не в кабинета му на кмет на общината, а на други обществени места, че имотът е общински, не обуславят правен интерес за предявения срещу него като физическо лице установителен иск за собственост. Тези изявления са в качеството му на кмет на общината. С уважаването на така предявения иск няма да бъде разрешен правния спор за собственост с общината. Не са изпълнени указанията на първоинстанционния съд да се посочи с какви конкретни действия ответниците – кмет и община „…смущават, засягат и посягат по недопустим начин на правото на собственост и на правото на вероизповедание на ищците”.
Ответниците М. М. Я. и [община], оспорват частната жалба.
Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по следните процесуалноправни въпроси: 1.Спорът между ищците и общината може ли да изключи наличието на спор и с физическо лице, което не претендира свои права; правото на вероизповедание ползва ли се от защита по гражданскоправен път; ако не са дадени указания за уточняване на петитума на исковата молба може ли след това да се прекрати производството на това основание; може ли да се съединят за съвместно разглеждане установителен иск за собственост и негаторен иск и трябва ли ищецът да посочи правната квалификация на иска. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1,, т.1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Повдигнатите от жалбоподателите въпроси са правноирелевантни, тъй като не са обусловили изхода на спора. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че спор между две страни винаги изключва наличието на спор на някоя от тях и с трето лице, че свободата на вероизповедание не се ползва от защита по гражданскоправен път; че исковата молба може да бъде върната без да са дадени указания за отстраняване на нередовностите и; че не могат да се съединяват за съвместно разглеждане установителен иск за собственост и негаторен иск, както и това, че ищецът трябва да посочи правната квалификация на иска. С обжалваното определение е прието, че въпреки дадените указания не са изпълнени изискванията за индивидуализацията на спорния предмет на предявените установителен иск за собственост и негаторен иск относно ответниците по всеки един от тях, както и чрез посочване на обстоятелствата, които обуславят правния интерес от установителния иск за собственост и на действията на ответниците, чието преустановяване се претендира, а това е задължително за осъществяване на адекватна правна защита на нарушени права за едната страна и същевременно за предоставянето на възможност за защита по исковете от насрещната страна в процеса. Ищецът е длъжен да уточни обстоятелствата, върху които основава исканията си и да изложи фактите, от които черпи правото, чиято защита желае.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
Съобразно изхода на спора на ответниците не следва да се присъждат деловодни разноски въпреки представения списък за такива, защото описаният в отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие, не е приложен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №719 от 20.06.2013 г. по ч. гр.дело №276/2013 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.