ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 569
София, 19.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладвано от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1106 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Д. като процесуален представител на П. К. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 13.ІІІ.2011г. по гр.д. № 211/2011г.
Ответникът по касационната жалба Р. у. /РУ/ „А. К.” в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липса на предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Р. е потвърдил решението на РусенскияРС по гр.д. № 3482/2010г., с което е отхвърлен предявеният от П. К.М. срещу РУ „А. К.” иск за отмяна на заповед № 845/27.ІV.2010г. за налагане на ищеца на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че наложеното дисциплинарно наказание е законосъобразно. Работодателят преди налагането му е спазил изискванията на чл.193 ал.1 от КТ – с отправеното до ищеца писмо изх. № 21000-38/26.ІІІ.2010г. му е поискал обяснения по конкретни обстоятелства, свързани с проведените от него в качеството му на „главен асистент” на 08.ІІ. и 08.ІІІ.2010г. лекции по дисциплината „Ц. обработка на сигналите”. Като неоснователно е оценено твърдението в исковата молба за неяснота по какви обстоятелства е следвало да се дадат обяснения – сравнението на писмото на работодателя с дадените от ищеца обяснения сочи, че последният е бил наясно с фактите, по които обяснения са му поискани. Прието е спазване и на изискванията на чл.195 ал.1 от КТ – в заповедта са посочени нарушителят, нарушението и кога то е извършено – неизпълнение на задълженията в учебния процес, изразяващо се в отклонение от темите на предвидените за деня лекции, ангажиране на студентите с проблеми, несвързани с учебния процес и отнасящи се до негови лични и служебни взаимоотношения с други преподаватели и ръководството на университета и уронване авторитета на академичната общност, наказанието и законния текст, въз основа на който то се налага. Прието е и че ответникът е установил по делото извършените от ищеца нарушения. Като неоснователни са оценени възраженията относно представените разпечатки от записа на лекцията на ищеца на 08.ІІІ.2010г., тъй като за тяхното авторство свидетелства студентът К., направил записа, а за достоверността на съдържащите се в разпечатките изявления на ищеца може да се съди и от дадените от него обяснения, в които се признава отклонението от учебния план и използването на учебното нвреме за други цели. Събраните доказателства налагат извод, че с изразеното пред студентите лично мнение по организацията на научната работа в университета, с отправените критики по отношение качествата на други преподаватели по дисциплината „Ц.” и с изнасянето на информация за личните отношения в рамките на катедрата и учебното заведение ищецът е уронил доброто име на работодател, нарушавайки и чл.47 т.1 и т.9 от Правилника за дейността на РУ. Намерено е и че тежестта на нарушението съответства на наложеното наказание.
В изложението на П. К.М. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от съда указание, се сочи, че въззивният съд се произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – 3 от ГПК, а именно: следва ли в този вид, в който е заповедта за дисциплинарно наказание, да се приеме, че са спазени разпоредбите на чл.195 ал.1 от КТ; достатъчно ли е съдържанието на писмо № 21000-38/26.ІІІ.2011г., за да се приеме, че е изпълнена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, и задължен ли е бил работодателят да направи исканите уточнения по въпросите, поставени в отговора на ищеца; налице ли са предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, дали ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина; може ли да се прави извод за дисциплинарно нарушение въз основа на представен на декана анонимен запис, направен с мобилен апарат, неустановяващ по никакъв начин, че това е гласа на ищеца; не е ли нарушение на конституционно право на ищеца по чл.32 ал.2 от КРБ да бъде записван без негово знание и съгласие, независимо дали е лекция или действие от неговия личен живот; когато липсват фактическите обстоятелства на дисциплинарното нарушение, следва ли да се отмени заповедта, достатъчно ли е да се приеме, че заповедта е мотивирана по начина, по който е изпълнено съдържанието на диспозитива, и след като в нея не се съдържат отговори на въпросите, поставени още с исковата молба, кои са онези съществени задължения, които ищецът не е изпълнил, в резултат на което е уронил доброто име на университета, в каквмо се изразява качествено и добросъвестно изпрълнение на задълженията в учебния процес и какво не е направил по темите на лбекциите, кои са темите на лекциите, които е изнесъл, на кои дати е станало това, след като в диспозитива на заповедта е фиксдирана само една дата – 08.ІІІ.2010г., а в същото време там е записано, че не е провел учебен процес по темите на лекциите, предвидени за конкретните дати; налице ли са виновни действия от страна на ищеца при положение, че той няма връчена длъжностна характеристика, и в тази връзка в какво се състои уронване на доброто име, ако той е изразил свое мнение, каквито права има съгласно чл.46 ал.2 т.3 от Правилника за дейността на РУ. Сочи се, че по приложението на чл.193 ал.1 и чл.195 ал.1 от КТ атакуваното решение е в противоречие с трайната практика на ВКС, обективирана в посочени решения на негови състави. В тежест на работодателя било да докаже по несъмнен начин твърденията си за наличие на виновни действия при изпълнение на служебните задължения, като всеки пропуск в доказването ползвал работника, защото такива са правилата на санкционното производство /сочи се решение на състав на ВКС/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай изложението на касатора не отговаря на посочените изисквания. Повечето от релевираните в него въпроси не са правни, само които представляват основание за допускане на касационно обжалване, а фактически, каквито са: следва ли в този вид, в който е заповедта за дисциплинарно наказание, да се приеме, че са спазени разпоредбите на чл.195 ал.1 от КТ; достатъчно ли е съдържанието на писмо № 21000-38/26.ІІІ.2011г., за да се приеме, че е изпълнена процедурата по чл.193 ал.1 от КТ, и задължен ли е бил работодателят да направи исканите уточнения по въпросите, поставени в отговора на ищеца; налице ли са предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, дали ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина; достатъчно ли е да се приеме, че заповедта е мотивирана по начина, по който е изпълнено съдържанието на диспозитива, и след като в нея не се съдържат отговори на въпросите, поставени още с исковата молба, кои са онези съществени задължения, които ищецът не е изпълнил, в резултат на което е уронил доброто име на университета; в какво се изразява качествено и добросъвестно изпълнение на задълженията в учебния процес и какво не е направил по темите на лекциите; кои са темите на лекциите, които е изнесъл, на кои дати е станало това, след като в диспозитива на заповедта е фиксирана само една дата – 08.ІІІ.2010г., а в същото време там е записано, че не е провел учебен процес по темите на лекциите, предвидени за конкретните дати; налице ли са виновни действия при положение, че ищецът няма връчена длъжностна характеристика. От друга страна, следва да се посочи, че по въпросите „задължен ли е бил работодателят да направи исканите уточнения по въпросите, поставени в отговора на ищеца”, „не е ли нарушение на конституционно право на ищеца по чл.32 ал.2 от КРБ да бъде записван без негово знание и съгласие, независимо дали е лекция или действие от неговия личен живот”, „в какво се състои уронване на доброто име на университета, ако ищецът е изразил свое мнение, каквито права има съгласно чл.46 ал.2 т.3 от Правилника за дейността на РУ”, няма произнасяне от въззивния съд, тъй като няма такива релевирани с въззивната жалба на касатора оплаквания /виж чл.269 от ГПК/. А по въпроса „може ли да се прави извод за дисциплинарно нарушение въз основа на представен на декана анонимен запис, направен с мобилен апарат, неустановяващ по никакъв начин, че това е гласа на ищеца”, въззивният съд също не се е произнесъл с оглед приетото от него, че съдържанието на записа и авторството му са установени от свидетеля К. и от обясненията на ищеца. Останалите съдържащи се в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, но те подлежат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство по допускането.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГК, № 182 от 13.ІV.2011г. по гр.д. № 211/2011г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: