О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
София, 24.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова
гр. дело № 1788/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат С. С., срещу въззивно решение №190/2016г. по гр.д.№450/2016г. на Апелативен съд – В.. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди наличие основанията на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК /ред. до ДВ, бр.86/2017г./ за допускане касационно обжалване на решението. Поставени са следните въпроси : 1.Какви са правните последици на относителната недействителност по чл.646,ал.2,т.4 ТЗ /стара редакция/ във вътрешните отношения между несъстоятелния длъжник и неговия контрагент по относително недействителната сделка – поражда ли тя действие между страните по нея или засяга и тези вътрешни правоотношения като компрометира придобивния титул на приобретателя и поражда следваща от това реституционна претенция в патримониума на длъжника; 2.Какъв е фактическият състав и процесуалният способ за попълване масата на несъстоятелността при искове по чл.646,ал.2 ТЗ /стара редакция/ и дали същите се изчерпват с уважаване на съответния отрицателен установителен иск или включват и уважаването с влязло в сила решение на обусловения осъдителен иск, който завършва попълването на масата на несъстоятелността и поставя съответния актив под разпореждане на синдика и под режим на осребряване/разпределение в производството по несъстоятелност; 3.Относителната недействителност /непротивопоставимост/ на придобивния титул на приобретателя в хипотезата на уважен иск по чл.646,ал.2,т.4 ТЗ/стара редакция/ води ли до непротивопоставимост спрямо кредиторите на несъстоятелността и на течащата в полза на приобретателя придобивна давност /т.е. и на алтернативния придобивен способ, основан на давностно владение/ или засяга единствено първоначалния /деривативен / титул на приобретателя; 4.Кои са правнорелевантните действия , които имат за последица на течащата в полза на владелеца придобивна давност и дали действията на синдика по осребряване на имуществото, предмет на недействителната сделка, водят до прекъсване на давността; 5. В кой момент настъпват последиците на относителната недействителност по чл.646,ал.2, т.4 ТЗ /стара редакция/ – в момента на сключване на атакуваната сделка, или от влизане в сила на решението, с което искът е уважен; отразява ли се по какъв начин и от кой начален момент относителната недействителност по чл.646,ал.2,т.4 ТЗ /стара редакция/ на качеството на приобретателя на собственик на вещта, предмет на сделката, изгубва ли той това качество, от кой момент и в кои правоотношения;След като сделката е обявена за относително недействителна, придобива ли този приобретател качеството владелец по отношение предмета на сделката, от кой момент и какво е владението – добросъвестно или недобросъвестно; Противопоставимо ли е такова владение на длъжника и на кредиторите на несъстоятелността. По отношение на третия и петия въпрос и свързаните подвъпроси касаторът поддържа основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК с твърдение, че липсва практика на ВКС и въпросът е от значение за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Д. П. М. оспорва жалбата в писмено становище по чл.287 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място], представлявано от синдика Т. И., оспорва касационната жалба в писмено становище по чл.287 ГПК.
Третото лице помагач – [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 439/05.04.2016 г. по гр.д. № 2680/2015 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] /н/, Национална агенция по приходите и Д. П. М. положителен установителен иск за правото на собственост върху подробно описани недвижими имоти –лозя и е потвърдено определение №1490/2016г. по същото дело в частта за разноските. Прекратено е въззивното производството поради отказ от въззивната жалба на [фирма] срещу решение № 439/2016 г. по гр.д. № 2680/2015 г. на Окръжен съд -Варна в прекратителната му част относно предявения от същия ищец срещу същите ответници положителен установителен иск за правото на собственост върху недвижим имот – нива /подробно описана/.
Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното :
Предмет на разглеждане е положителен установителен иск за собственост, предявен от [фирма] срещу [фирма] (н) и кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност – Национална агенция по приходите и Д. М.. Ищецът основава правото си на собственост на давностно владение, упражнявано от него като добросъвестен владелец, считано от 23.03.2005 г. до завеждане на иска. В условия на евентуалност се поддържа придобивна давност на основание чл. 79, ал.1 ЗС. Между ищеца като купувач и първия ответник като продавач е сключен договор за покупко-продажба на процесните имоти с нот.акт № 24/23.03.2005 г. С решение № 180/20.04.2010 г. по т.д. № 1417/2009 г. на Окръжен съд -Варна е открито производство по несъстоятелност на ответника [фирма], определена е начална дата на неплатежоспособността 01.01.2005 г., прекратена е дейността му, длъжникът е обявен в несъстоятелност и е постановена обща възбрана и запор на имуществото му. Ответниците са кредитори с приети вземания. С решение № 763/17.05.2012 г. по т.д. № 2500/2011 г. на Окръжен съд- Варна по иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ сделката е обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество. Съобразно безпротиворечивата съдебна практика по приложението на чл. 646, ал.2 т.4 ТЗ /ред.до ДВ, бр.20/ 2013г./ в тази хипотеза не се касае за начална /абсолютна/ нищожност по смисъла на чл.26 ЗЗД, а за относителна недействителност. Предпоставките за тази недействителност, касаещи увреждащия характер на сделките по отношение на кредитора и презюмираната воля на длъжника да намали имуществото си, служещо за обезпечение на задълженията му, доближава иска по чл. 646, ал.2 ,т.4 ТЗ до иска по чл. 135 от ЗЗД. Той обаче не е конститутивен,а установителен – специален на общата хипотеза на actio Pauliana. Последиците от уважаването на този иск се изразяват в няколко насоки. На първо място даденото по относително недействителната сделка подлежи на връщане в масата на несъстоятелността. Юридическият факт за връщане на даденото е влязлото в сила съдебно решение, с което относителната недействителност е установена. Сделката има правно действие между страните по нея, но тя е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Непротивопоставимостта означава, че производството по несъстоятелност следва да се развива все едно, че сделките по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ не са извършени. /Решение № 143/09.08.2016 г. по гр. д. № 195/2016 г.,ВКС, I г. о./. Втората последица, която е следствие от първата, е правомощието на синдика след връщане на имуществото в масата на несъстоятелността да пристъпи към неговото осребряване и удовлетворяване на кредиторите – чл. 658, ал.1, т.14 ТЗ. След връщането в масата, то става част от нея и се подчинява на действието на наложената обща възбрана по силата на чл.715 ТЗ. От влизане в сила на решението по чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ имуществото, предмет на недействителната сделка, е под разпореждането на синдика, който трябва да предприеме действия по осребряването му съобразно с правомощията си по чл. 658, ал.1, т.14 ТЗ. Това следва от незабавната изпълняемост на решението за обявяване в несъстоятелност – чл. 714 ТЗ. Правата на ищеца са защитени чрез разпоредбата на чл. 648 ТЗ. Той може да встъпи в производството по несъстоятелност като кредитор за паричното си вземане по недействителната сделка, подлежащо на връщане. След като сделката е непротивопоставима на несъстоятелния длъжник и на неговите кредитори, спрямо тях не може да се противопостави и придобивна давност в полза на купувача по нея. Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Поначало собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание /Решение № 159/2014 г. по гр. д. № 1435/2014 г., ВКС, I г. о./. С влязлото в сила решение по чл. 646,, ал.2, т.4 ТЗ придобивната сделка е обявена за недействителна, но тази недействителност действа само по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Спрямо тях давността е непротивопоставима, защото недействителността е установена в техен интерес, и това следва от характера на търговската несъстоятелност като способ за универсално принудително изпълнение. Владението, основано на недействително правно основание винаги е недобросъвестно и за придобиване на собствеността е необходимо то да е продължило непрекъснато повече от 10 години. Владението се прекъсва с предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост срещу владелеца. В настоящия случай искът за установяване на недействителността по чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ не е бил съединен с ревандикационен иск. Въпреки това, давността, която към влизане в сила на решението по отменителния иск не е изтекла, е прекъсната с действията на синдика по осребряване на имуществото, предмет на недействителната сделка. Производството по несъстоятелност все още е висящо и действията по осребряването не са преустановени. Към момента на завеждане на настоящия иск в полза на ищеца не е изтекла необходимата придобивна давност по чл. 79 ал.1 от ЗС.
Не са налице предпоставките на чл.280ал.1,т.1 ГПК /ред.до ДВ,бр.86/2017г./ за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г., ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Първите два въпроса – „какви са правните последици на относителната недействителност по чл.646,ал.2,т.4 ТЗ /стара редакция/ във вътрешните отношения между несъстоятелния длъжник и неговия контрагент по относително недействителната сделка – поражда ли тя действие между страните по нея или засяга и тези вътрешни правоотношения като компрометира придобивния титул на приобретателя и поражда следваща от това реституционна претенция в патримониума на длъжника” и „какъв е фактическият състав и процесуалният способ за попълване масата на несъстоятелността при искове по чл.646,ал.2 ТЗ /стара редакция/ и дали същите се изчерпват с уважаване на съответния отрицателен установителен иск или включват и уважаването с влязло в сила решение на обусловения осъдителен иск, който завършва попълването на масата на несъстоятелността и поставя съответния актив под разпореждане на синдика и под режим на осребряване/разпределение в производството по несъстоятелност”, не могат да се преценят като предпоставящи допускане касационно обжалване на решението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не е налице противоречие с приложените от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по така поставения въпрос и тълкувателната част на всяко едно от тях. Те /решение №105/2009г.по т.д.№90/2009г., І т.о., решение №136/2010г. по т.д.№242/2010г., Іт.о., решение №100/2009г., по т.д.№808/2008г.,ІІ т.о., решение № 248/2011г. по т.д.№ 224/2010г., ІІ т.о., решение №172/2009г. по т.д.№253/2009г., ІІ т.о./ касаят въпроси за активната материалноправна легитимация по искове с правно основание чл.646 ТЗ и чл.55,ал.1 ЗЗД, за характера на иска по чл.646 ТЗ и за фактическото връщане на даденото по признато по съдебен ред за нищожно изпълнение на парично задължение от несъстоятелния длъжник в подозрителния период –чл.646,ал.2, т.1 ТЗ /реалното връщане на сумата в масата по несъстоятелността/, а не прехвърляне на недвижим имот в хипотезата на чл.646,ал.2,т.4 /стара редакция/. Но и с тези решения се приема, че нищожността по чл.646 ТЗ съдържа правните белези на относителна недействителност,а искът, с който може да бъде реализирана, е установителен. Изричното ограничение на закона „по отношение на кредиторите на несъстоятелността” изключва абсолютната нищожност, доколкото тя е такава по отношение на всички, а въвежда белезите на относителната недействителност, която може да бъде обявена по съответния ред с отделен иск. Правомощията на кредитора да предяви иск по чл.646 ТЗ, произтичат от характеристиката на иска като установителен, правния интерес, очертан от субективните предели на относителната недействителност и разликата в хипотезите на чл.646,ал.1 и на ал.2 ТЗ. Последиците от уважаването на иска по чл.646 ТЗ са сходни по-скоро с тези по чл.34 ЗЗД, отколкото с последиците по чл.55,ал.1 ЗЗД като даденото трябва да се върне не на несъстоятелния длъжник, а в масата по несъстоятелността. Успешното провеждане на иска по чл.646 ТЗ не може да доведе до попълване масата по несъстоятелност с получената от контрахента на длъжника /по нищожно изпълнение/ парична сума, но е обуславящо за настъпване на уредените в чл.648 ТЗ последици – връщане от третото лице на даденото в масата по несъстоятелността. За попълване на масата по несъстоятелност с паричната сума е необходимо предявяване на осъдителен иск. Действителността на самата сделка, по повод на която е предприето нищожното изпълнение на парично задължение,е ирелевантна за претенцията за връщане на сумата в масата по несъстоятелност. Изводите на въззивния съд относно характера на предявения от синдика иск по чл.646 ТЗ и правните последици на същия не са в противоречие, а в съответствие с цитираната практика на ВКС. Останалите въпроси не обуславят крайното решение. Това е така, защото ищецът е основал правото си на собственост на осъществено в петггодишен, респ.десетгодишен срок давностно владение по чл.79 ЗС до завеждане на иска, а решаващият извод на въззивният съд е за това, че касаторът не е владелец и не е владял в изискуемия срок, защото правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Поначало собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание /в този смисъл и решение № 159/2014 г. по гр. д. № 1435/2014 г., ВКС, I г. о./. Оттук от момента на придобиване собствеността върху имота на валидно правно основание, каквото в случая е договорът за покупко-продажба от 2005г., купувачът става негов собственик, а не владелец по смисъла на чл.79 ЗС. Обявената за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността сделка не е изначално нищожна, тя има правно действие между страните по нея, но за да стане непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелния длъжник, недействителността следва да се установи по исков ред – с влязло в сила на решение, с което е уважен иск по чл.646,ал.2, т.2 или т.4 ТЗ /стара редакция/. Както е прието и в цитираното от касатора и съобразено от въззивния съд решение № 143/2016г. по гр.д.№195/2016г., ВКС, І г.о. „сделката има правно действие между страните по нея, но е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Непротивопоставимостта означава, че производството по несъстоятелност следва да се развива все едно, че сделката по чл.646,ал.2,т.4 ТЗ не е извършвана. Действията по осребряване на актива, предмет на такава сделка и разпределението, следва да продължи в производството по универсално принудително изпълнение”. При това положение и с оглед влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.646 ТЗ /в случая 2012г./ купувачът /собственик/ не би могъл да бъде владелец на недвижимия имот – предмет на сделката, прогласена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността. Недействителността се обявява в тяхна полза, т.к. дава възможност това имущество да бъде осребрено. Неопределящи изхода на делото са допълнителните съображения в обжалваното решение по въпроса дали предвид започналото универсално /а не индивидуално/ принудително изпълнение с постановяване решението на съда за обявяване на длъжника в несъстоятелност, с постановените обща възбрана и запор на неговото имущество и започване осребряването на същото, спрямо кредиторите на несъстоятелността може да се противопостави придобивна давност, респ. кога е прекъсната тя. След като решаващите изводи на въззивния съд са съобразени с установената практика на ВКС, цитирана по-горе, то следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението са направени и касационни оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Това обаче не може да се използва пряко като основание за допустимост на касационната жалба, тъй като касае нейната основателност по съществото на спора. При въведеното с ГПК /2007г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на жалбите, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество.
Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК, на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като няма такова искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №190/2016г. по гр.д.№450/2016г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: