О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София 16.05.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2193/2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. В. И., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат В. М., срещу решение №2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение №3531 от 15.05.2013 г. по гр.дело №15441/2011 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] за признаване за установено, че не съществува ипотечно право по отношение на собствения на Ю. В. И. недвижим имот – вилна сграда, находяща се в [населено място], вилна зона „С.-с.”, възникнало по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №**, т. *., рег. № ****, дело № 346/2004 г. на нотариус М. И., вписан с акт № **, т. ***, дело № 22688/2004 г. на Службата по вписвания. Въззивният съд е приел,че на 19.07.2004 г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за овърдрафт по разплащателна сметка с максимално допустим размер на дебитното салдо 6 500 000 лв. и краен срок на ползване 31.07.2007 г. За обезпечение на вземането на банката в размер на 6 500 000 лв. – главница, заедно с лихвите по кредита, наказателните лихви, комисионните и разноските са учредени договорни ипотеки от няколко лица с един нотариален акт – № **, т. *., рег. № ****, дело № 346/2004 г. на нотариус М. И.. Едната от тях е учредена от Ю. В. И. върху собствен негов недвижим имот, представляващ вилна сграда. С договор за прехвърляне на вземане от 30.12.2005 г. [фирма] в качеството си на цедент е прехвърлила на [фирма] като цесионер изискуемите си вземания от [фирма] по посочения по-горе договор за овърдрафт по разплащателна сметка, възлизащи към този момент на 6 743 472.04 лв. Цесионерът се е задължил да заплати цена по договора, равна на вземането, като към датата на договора е следвало да преведе 5 000 000 лв, а остатъкът от 1 743 472.04 лв., ведно с лихва от 35 % – до 15.03.2006 г. Страните изрично са уговорили, че вземането се прехвърля ведно с всички обезпечения и привилегии върху тях. Договорът за прехвърляне на вземане е с нотариална заверка на подписите, направена на 30.12.2005 г. Цедентът е уведомил длъжника за прехвърляне на вземанията срещу него на [фирма]. Уведомлението е връчено на 30.12.2005 г.
С писмено изявление на [фирма] до [фирма], получено на 16.03.2006 г., цедентът е заявил, че разваля договора за цесия поради неизпълнение задължението на цесионера да заплати втората вноска до 15.03.2006 г., считано от датата на връчване на изявлението. В отговор на това изявление на същата дата е изготвено и връчено писмо от цесионера до цедента вх. № 02-1494А/16.03.2006 г., с което цедентът е заявил, че е съгласен договорът да бъде развален, считано от 16.03.2006 г. Между страните е подписан протокол от 16.03.2006 г., в който страните потвърждават съгласието си за разваляне на договора за прехвърляне на вземане, считано от 16.03.2006 г., цесионерът е признал, че не е получавал плащания от длъжника и страните са уредили последващите си действия във връзка с развалянето. [фирма] е уведомило длъжника [фирма], че договорът за цесия е развален, считано от 16.03.2006 г. като оттогава кредитор е отново цедентът по разваления договор. С влязло в сила решение на Окръжен съд – Благоевград по гр.д. № 83/2009 г., постановено по реда на чл. 422 ГПК, е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] 5 901 544.09 лв. – главница по договор за овърдрафт от 19.07.2004 г., ведно със законната лихва от 16.09.2008 г. до изплащане на сумата. С това решение е прието, че въпреки договора за цесия, след развалянето му и поради обратното действие на това разваляне, вземането се счита като такова на банката и няма данни да е погасено от длъжника. Спорът между страните е за това дали след разваляне на договора за цесия [фирма] отново е кредитор на [фирма] и ипотекарен кредитор на Ю. В. И.. Съгласно чл. 4 от договора за цесия, цедентът е прехвърлил вземанията си с всички обезпечения и привилегии, сред които е и процесната ипотека. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписано в имотния регистър. В случая прехвърлянето не е вписано. Липсата на такова вписване обаче би имало значение единствено по отношение на тези трети лица, които имат интерес да повдигнат възражение във връзка с ипотеката – например, че вземането на въззивника не е обезпечено с ипотека и следователно – не е привилегировано по отношение на техните вземания. Поради акцесорния характер на ипотечното право, налага се изводът, че кредитор на длъжника [фирма] по договора за овърдрафт се явява [фирма], а вземанията на банката, произтичащи от този договор, са обезпечени с процесната ипотека.
Ответникът по касационната жалба [фирма] , [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това възможно ли е възмезден договор за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните – цедент и цесионер Счита, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представено е решение от 01.07.2005 год. по гр. дело №1046/2004 г. на ВКС, II т.о., с което е прието, че след като длъжникът е уведомен от цедента – предишния кредитор за прехвърлянето на вземането, то договорът за цесия е изпълнен и цедентът не може да го прекратява нито едностранно, нито по взаимно съгласие. Цедентът вече не може да влияе на отношенията между цесионер и длъжник.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос е обусловил крайното решение на съда и се решава противоречиво от съдилищата, както се установява от представеното от касатора решение.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2077.86 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2757 от 18.12.2013 г. по гр. дело № 3187/2013 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на Ю. В. И., [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2077.86 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.