О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София 20.04.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1195/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. К., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Н., срещу решение №184 от 07.11.2014 г. по гр. дело №370/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 798/28.05.2014 год. по гр.д. № 3531/2013 г. на Варненския окръжен съд в отхвърлителната му част до размера на 4590 лв. и вместо това касаторът е осъден да заплати на М. Д. К. сумата 4590 лв., представляваща част от стойността на движима вещ – товарен автомобил – бетоновоз марка „Щ.” с рег. [рег.номер на МПС] , целият на стойност 55 000 лв., придобит по време на брака и включен в предприятието на [фирма], на основание чл.30 във вр. с чл.22, ал.3 СК, заедно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи. Ответникът по иска е регистриран като едноличен търговец с фирма „М.-Г. К.”. В това си качество той упражнявал транспортна дейност, за нуждите на която наел процесния товарен автомобил по силата на договор за наем, сключен на 04.11.2004 г. с [фирма], [населено място], а впоследствие закупил същия по фактура № 41/10.04.2007 г. за сумата 44180 лв с включен ДДС. С платежно нареждане от същата дата [фирма] превел на продавача [фирма] сумата 35000 лв., и отделно от това заплатил в брой сумата 9180 лв, което се установява от приложения към фактурата касов бон. На 04.04.2007 г. ищцата е усвоила кредит в размер на 10 000 лв. – седмица преди издаване на фактурата за закупуване на товарния автомобил. Установено е от представения касов бон към фактура № 41/10.04.2007 г, че на същата дата ответникът заплатил в брой на продавача дължимия ДДС. От това следва, че сумата от банковия кредит е била използвана именно за плащане на данъка, който е включен в общата стойност на придобитата вещ. Погасяването на кредита е станало по време на брака с общи средства, от които ищцата има принос в размер на ?. Част от сумата по кредита в размер на 4590 лв., представляваща половината от заплатения ДДС по сделката, е включена в придобивната стойност на движимата вещ – лична собственост на ответника в качеството му на едноличен търговец. Ето защо искът е основателен и доказан за тази сума.
Ответницата по касационната жалба М. Д. К., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за това може ли да се определи дял на съпруг – нетърговец без да се отчита цялостната дейност на търговското предприятие като съотношение на включените в него активи и пасиви, в това число и на фактически отношения, когато те могат да бъдат оценени; може ли доказването на отрицателен факт да става без доказване на положителни факти и може ли да се присъди на съпруга-нетърговец паричният еквивалент на дял от определена вещ, включена в търговското предприятие, оценена към момента на закупуването и. Твърди, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Представени са ТР №2 от 27.12.2001 г. по т.дело №2/2001 г. на ОСГК на ВКС, решения и определение на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №184 от 07.11.2014 г. по гр. дело №370/2014 г. на Варненския апелативен съд. Първите два въпроса са неотносими. Предявеният иск е за част от стойността на вещ, която принадлежи на другия съпруг в качеството му на едноличен търговец, а не за дял от стойността на предприятието на едноличния търговец. Въззивният съд не се е произнесъл по реда за доказване на отрицателни факти. Третият повдигнат от касатора въпрос относно възможността да се присъди на съпруга – нетърговец паричният еквивалент на дял от определена вещ, включена в търговското предприятие на другия съпруг, оценена към момента на закупуването и, обуславя крайното решение и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 91.80 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №184 от 07.11.2014 г. по гр. дело №370/2014 г. на Варненския апелативен съд.
УКАЗВА на Г. Г. К., със съдебен адрес [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 91.80 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.