3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
София, 22.01.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5669/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Г. и М. И. П. – Л., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Д. П., срещу въззивно решение №631 от 08.04.2013 г. по гр. дело №312/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №3678 от 18.10.2012 г. по гр. дело №2694/2012 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма] искове за признаване за установено, че ответникът дължи сумата 16 624.55 лв. – неплатено възнаграждение по договор за правни услуги, сключен на 01.03.2008 г., за периода 01.04.2011 г. – 20.09.2011 г., по 1500 евро или 2933.75 лв. месечно, заедно със законната лихва от 02.12.2011 г., присъдени със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Въззивният съд е приел, че между ищците и [фирма] има договор, сключен на 01.03.2008 г., за извършването на правни услуги срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1500 евро месечно, което не включва правни услуги за дела и разпоредителни сделки с недвижими имоти и разходи при предоставяне на правни услуги като пътни разходи, разноски, тарифи и т.н., платимо до 10-то число на текущия месец, като страните изрично са уговорили срок на действие на договора от 01.03.2008 г. до 01.03.2009 г. и възможност за продължаването му от тях за нов срок с допълнително писмено споразумение. С договор за покупко-продажба на търговско предприятие с нотариална заверка на подписите от 15.09.2011 г. е продадено на ответника [фирма] търговското предприятие на [фирма], състоящо се от всички права, задължения и съответните фактически отношения по смисъла на чл.15 от ТЗ, което обосновава неговата пасивна материалноправна легитимация. По делото е безспорно установено, че писмено споразумение за продължаване действието на договора не е сключено. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства е направен извод, че не е доказано продължаване срока на действие на договора, нито сключването на нов при същите условия. Такъв извод не може да бъде направен от установеното обстоятелство, че ищците са предоставяли правни услуги на ответника в края на 2010 г. и началото на 2011 г. След като не е доказано по безспорен начин, че за процесния период има договор с уговорено и дължимо по него претендираното възнаграждение, то такова не се дължи и искът е неоснователен.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място],оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това когато има сключен писмен договор за правно обслужване и след изтичане на срока на договора, страните по него продължат да изпълняват задълженията си, то дължи ли се уговореното възнаграждение; при липсата на писмен договор за процесния период наличието на договорни отношения може ли да се установява с всички доказателствени средства, включително и косвени такива, както и дали свободата на договаряне дава възможност на страните да продължат действието на договора след изтичане на срока му или да сключат нов при същите условия. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №631 от 08.04.2013 г. по гр. дело №312/2013 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси не обуславят крайното решение, Това е така, защото въззивният съд не е приел, че не се дължи възнаграждение за извършена работа след изтичане на срока на писмен договор за правно обслужване, нито че при липсата на писмен договор за процесния период наличието на договорни отношения не може да се установява с всички доказателствени средства. Липсва и извод, че страните не могат да продължат действието на договора след изтичане на срока му или да сключат нов при същите условия. Направен е извод за неоснователност на иска, поради това, че няма доказателства за процесния период да има договор с уговорено и дължимо по него възнаграждение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят направените деловодни разноски за касационното производство в размер на 3 520.49 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №631 от 08.04.2013 г. по гр. дело №312/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Й. Д. Г. и М. И. П. – Л., двамата от [населено място], да заплатят на [фирма], [населено място], 3 520.49 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.