О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1161
София 05.11.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 316/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.12.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. №792/2011 г., с което е отменено решение №613 от 15.09.2011 г. на Кюстендилския районен съд по гр.д. №838/2011 г. и са уважени предявените от М. Л. К. срещу р. з. и.- К. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, защото няма съкращаване на щата, а преобразуване по реда на чл.123, ал.1, т.1 КТ. Това е така, защото изрично е посочено в разпоредбата на § 93, ал.7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./, че трудовите правоотношения на служителите от регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве се уреждат по реда на чл.123 КТ.
Недоволен от решението е останал ответникът р. з. и. – К.. Според него въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за това дали съобразно разпоредбата на чл.61, ал.2 КТ надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ е работодателят или такъв е горестоящият спрямо него орган в случая – М. на з., както и дали има съкращаване на щата когато за дадена длъжност това е предвидено изрично в нормативен акт – за директорите на регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в разпоредбата на § 93, ал.4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. – ДВ, бр.98 от 2010 г./. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Ответникът по жалбата М. Л. К., [населено място], оспорва жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Първият повдигнат въпрос е обусловил изхода на делото, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивното решение е съобразено с ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. дело №1/2010 г. на ОСГК на ВКС, според което надлежен ответник по исковете с правно основание чл.344, ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2, изр. първо КТ, е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по втория повдигнат въпрос, тъй като е обусловил крайното решение на съда и е решаван противоречиво от съдилищата, което се установява от представените съдебни решения.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 196.11 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.12.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. №792/2011 г.
УКАЗВА на р. з.и.- К. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 196.11 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.