2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
София, 09.04.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1286/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №1042 от 18.06.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №583/2012 г., с което е отменено решение №92 от 10.01.2012 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №3086/2008 г. и са отхвърлени предявените от [фирма], клон П., [населено място], искове срещу Т. Д. Т. и Г. Т. К. като наследници на Т. К. Т. за заплащане на сумите 5 000.79 лв. като част от общо дължимата сума 33 576.79 лв. – стойност на липси от 258.283 тона брикети и сумата 5 000.15 лв. като част от общо дължимата сума от 17 542.15 лв. – стойност на липси от строителни материали. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото липсите са констатирани при инвентаризации, които не са извършени съобразно нормативните изисквания, както и поради това, че по делото няма доказателства брикетите и строителните материали да са били заприходени на наследодателя на ответнците.
Недоволен от решението е останал ищецът [фирма]. Според него въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за това дали съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и дали след като са установени липси ответникът по иска като отчетник трябва да докаже, че не е причинил щетата, или ако я е причинил, то това не е извършено виновно. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решения на ВКС.
Ответниците по жалбата Т. Д.Т. и Г. Т. К., двамата от [населено място], оспорват жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200.02 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1042 от 18.06.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №583/2012 г.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200.02 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.