О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София 20.03.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1050/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Г. И., срещу решение №597 от 17.04.2012 г. по гр. дело №105/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение №5627 от 31.10.2011г. по гр.д.№ 3240/10 г. на Софийския градски съд в частта, с която Ц. П. Г. е осъдена да заплати на касатора сумата от 13 988.73 лв. на основание чл.92 от ЗЗД със законната лихва от 02.06.2007 г. и сумата от 2 000 лв. – деловодни разноски, както и в частта, в която са оставени без разглеждане, предявените евентуално съединени искове. Отхвърлени са предявените от [фирма] срещу Ц. П. Г. обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата 41 546, 56 лева и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на законната лихва върху посочената сума, считано от 01.02.07 г.; евентуално съединени с искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата 13 988,73 лева и чл. 86 от ЗЗД за сумата 5 607,42 лева, мораторна лихва върху горната главница за периода 25.04.07 г. – 22.03.10 г..; евентуално съединени с искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за сумата 15 500 лева и чл. 86 от ЗЗД за сумата 6 349, 7 лева, мораторна лихва върху горната главница за периода 25.04.07 г. – 22.03.10 г.; евентуално съединени с искове по чл. 59 от ЗЗД за сумата 15 500 лева и чл. 86 от ЗЗД за сумата 6 349, 7 лева, мораторна лихва върху горната главница за периода 25.04.07г. – 22.03.10 г. Въззивният съд е приел, че от доказателствата по делото е изключено допълнителното споразумение, с което са уредени задълженията на банката да заплаща възнаграждение, както и задължението за неустойка, която се претендира от ответницата. След като по делото липсват доказателства за валидно възникнало задължение за заплащането на неустойка предявените искове с правно основание чл.92 ЗЗД са неоснователни.
Първият евентуално съединен иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 15 500 лева, кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 6 349,70 лв. мораторна лихва върху горната главница за периода 25.04.07г. – 22.03.10 г. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, който е получил нещо на отпаднало основание е длъжен да го върне. При този фактически състав основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Разпоредбата се прилага при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. С оглед изключването на процесното споразумение от доказателствата следва да се приеме, че такова споразумение не е съществувало между страните. Безспорно е, че ответницата е получила сумата пари, но с оглед възстановяването на същата ищецът е следвало да предяви иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Такъв иск не е предявен, както и не е налице отпаднало основание, поради което предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е неоснователен. Когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. В конкретния случай ищецът разполага с иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което евентуално съединеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД е неоснователен.
Ответницата по касационната жалба Ц. П. Г., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това може ли да се иска на отпаднало основание по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД връщане на задължение по договор, за който с оглед приложението на чл.183, изр.2 ГПК съдът приема, че не е съществувал и дали има конкуренция при исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД, както и дали следва да се отхвърли претенция за неоснователно обогатяване само поради погрешна правна квалификация, посочена от ищеца. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №597 от 17.04.2012 год. по гр. дело №105/2012 г. на Софийския апелативен съд Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1772 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №597 от 17.04.2012 г. по гр. дело №105/2012 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на [фирма], [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1772 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.