4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 02.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари , две хиляди и десета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1223/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. Ж. М. чрез адв. М. М. срещу решение №ІІ 46 от 25.05.2010г по гр.дело № 310/2010г. на Бургаски окръжен съд ,с което след частична отмяна на решение от 21.12.2009г по гр.д. №2534/2009г на Бургаски районен съд е уважен иск срещу касатора на основание чл. 59 от ЗЗД , задето чрез заемане на жилище е лишил ищцата от ползване като собственик на 1 /3 ид. част от имота . В приложеното към жалбата изложение се посочват основания по чл. 280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК . По процесуалния въпрос за допускането на допълнителен свидетел при решаващо значение на гласните доказателства , в полза на страната, обжалвала първоинстанционно решение и когато показанията на този свидетел са решаващо преценени от въззивния съд , се конкретизира въпроса за процесуалната допустимост на това ново доказателство съгласно чл. 266 ал.1 предл. второ от ГПК ,когато искането не е направено пред първа инстанция . Съображение по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се поддържа поради противоречие с ППВС №1 от 28.05.1979г д.№1/1979г и задължителното тълкуване каква връзка между обогатяването и обедняването подлежи на изследване.Поддържа се противоречие на обжалваното решение с цитирани множество решения от практиката на ВС на РБ и ВКС по прилагането на чл. 31 ал.2 от ЗС,която практика, според касатора , е основана на същия институт – да не се допуска неоснователно обогатяване. Касаторът не е съсобственик , но е допуснат от съсобственик с 2/3 идеална част от апартамента, каквато част и реално ползва, а една стая е свободна , поради това „не е налице хипотеза по чл. 59 от ЗЗД” .Този довод в изложението навежда , същевременно изчерпва съображения , относими към основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК .
В писмен отговор по жалбата ответницата в касационното производство П. Ж. В. оспорва да са налице основания за допускане до касационно обжалване .Цитираната съдебна практика е неотносима , ответникът не е съсобственик и отговаря при основанието по чл. 59 ал.1 от ЗЗД . Превратно се интерпретират обстоятелствата , обосновали допускането на свидетел пред въззивния съд. Щом узнаването на възможността едно лице да свидетелства е предвид и по повод вече постановеното първоинстанционно решение , то няма как страната да е знаела за тази възможност и ограничението по чл. 266 ал.1 от ГПК не е пречка .
Касационната жалба е постъпила в срок ,подадена от легитимирана страна и е допустима по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК .
Обемани от касационните оплаквания във връзка с фактическите изводи на съда , доводите за противоречие с ППВС №1 от 28.05.1979г д.№1/1979г не съдържат формулиран в изложението правен въпрос и основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК не е налице. Приложени са множество съдебни решения по отделни дела , които касаят института по чл. 31 ал.2 от ЗС , но и в тази връзка конкретен материалноправен въпрос не е формулиран. Правното основание на иска в случая е чл. 59 от ЗЗД и вместо аргументация за относимост на приложените съдебни решения, в изложението се оспорват фактическите изводи на съда за това ползвал ли е ответника целия имот или е ползвал само частта , в която е допуснат от другия съсобственик.
След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос за точното съдържание на ограничението по чл. 266 ал.1, предл. второ от ГПК страните да сочат доказателства , които са могли да посочат в срок , когато се касае за допълнително поискан свидетел ,искането е обосновано с неравенство в броя свидетели ,допуснати на страните и изслушани в първа инстанция , както и предвид това , че въззивника е открил свидетеля едва в тази фаза на процеса. Въззивният съд е приел като основание за допускане на допълнителен свидетел твърдението ,че едва след приключване на производството в първа инстанция страната е провела разговор със свидетелката по конкретната тема – за процесния имот и неговото ползване, повод за което е дало постановеното на първа инстанция съдебно решение . Критерият по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е налице , тъй като практика на Върховен касационен съд във връзка с чл. 266 ал.1 от ГПК по този процесуалноправен въпрос още не е формирана и същият има решаващо значение в конкретния случай .
Тъй като Върховен касационен съд , ІІІ г.о приема довода за допустимост на касационно обжалване по същество при основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по изведения процесуален въпрос ,
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №ІІ 46 от 25.05.2010г по гр.дело № 310/2010г. на Бургаски окръжен съд
В седмичен срок от съобщението касаторът да внесе 52 лева държавна такса по сметка на ВКС и да приложи вносния документ , в противен случай жалбата ще бъде върната .
Делото да се докладва сред изтичане на срока ,за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1 2